Бях жаден и без това исках да пия вода. Сега, след тези обяснения, поисках още повече да пия от тази вода. От много време не бях пил сома и сега се чудех имаше ли това изворче нещо общо с онзи Извор на живота, който познавах от Тибет? Скоро може би отново щеше да ми се наложи да влизам в битка. Исках да пия от водата, бих пил всичко, което можеше да ми даде някакво предимство. Наведох се над извора и изведнъж все едно надникнах в него. В бликащата вода отначало видях образа си, той беше разкривен и все едно танцуваше пред очите ми. Аз обаче надзърнах зад образа и повърхността на извора. Там беше мрачно и все по-дълбоко. Гледах като омагьосан в дълбочината, там откъдето избликваше водата, там беше първичният мрак. Настръхнах, съществото ми изтръпна. Някакъв първичен страх започна да пълзи по мен и ме налази, както мравките налазват паднало животно. Борих се. Опитвах се да не потъна. Исках да извикам, но мракът ме привличаше и поглъщаше все повече и повече. Давех се. Какъв беше този извор? Какво ставаше? Наистина ли се случваше това?
Мракът в дъното на изворчето ме привличаше неудържимо. Чувствах как се навеждам все повече и повече напред. Щях да се гмурна във водата, да се спусна в най-дълбоките дълбини. Какво имаше там? Може би това беше бездната, там, където е създаден светът? Дали там беше мястото на Бог? Чувствах как душата ми отлита в земята на Тангра. Исках да разбера какъв е светът, какво представлява Тангра, каква е същността на Бог. Копнеех да науча отговорите на тези въпроси, исках да се гмурна в тези дълбини и да отида отвъд, там, в света на отговорите. Може би бях живял достатъчно тук, в света на въпросите. Отдавна вече бях забравил къде се намирам, не помнех, че съм в недрата на Родопа и съм се надвесил над Извора на живота. Това сега не ме интересуваше.
Тъкмо когато се готвех да се гмурна в дълбините, нечия силна ръка ме подхвана през кръста. Колкото и да бе силна обаче, тя не успя да ме спре напълно. Усетих студената вода, лицето ми потъна в нея, поех от живителната течност, но се задавих. Опитах се да се спася, махах с ръце и крака. Трябваше да вдишам! Нуждаех се от въздух. Всичко пред очите ми се размеси.
- Твой, какво става? - гласът беше на Олджибай. Сега разбрах - ръката, която ме бе подхванала, беше на монголеца. Той беше забелязал, че се надвесвам над извора и ме беше хванал за кръста. Тежестта ми обаче бе увлякла по-лекия от мен монголец. Сега ние двамата бяхме паднали в извора. Останалите ни спътници се опитваха да ни помогнат да излезем от дълбоките размътени води. Бях се нагълтал с вода и се опитвах да вдишам, но гърдите ми свистяха ужасно и се давех. Двамата се опитвахме да се измъкнем от водата, но тя беше ледена и много дълбока. Всичко около нас се разкаля и разлигави и по никакъв начин не можехме да излезем от ледената вода. Мътните води под нозете ни като че ли ни теглеха надолу.
Сиджими скочи при нас и ми помогна да извадим първо дребничкия монголец. След това той счупи някакъв клон и с него опитваха да ме извадят. Не се чувствах добре, непрекъснато кашлях и плюех вода. Всичките ми спътници напрегнаха сили да ме извадят, а Сиджими ме буташе отзад. Добре че беше така, иначе никога нямаше да изляза от проклетия извор. Когато почувствах твърда почва под нозете си, се проснах върху земята. Останалите извадиха и Сиджими, и едва след това и те се натръшкаха от умора около мен.
Лежах върху твърдата земя и дишах тежко, давейки се и повръщайки вода.
Когато се пооправих и седнах, това, което първо видях и ме впечатли най-силно, беше потресения поглед на Сатрис. Той ме гледаше така все едно виждаше дух.
- Какво стана, Виктор? Какво се случи? - попита той.
- Не знам, нещо се подхлъзнах - излъгах аз.
- Досега никой човек не е влизал в този извор - каза нашият водач. - Смята се, че той е безкрайно дълбок. Вие го поругахте и замърсихте!
Погледнах към извора. Наистина, той беше станал мътен и по-скоро приличаше на кална локва. Въпреки това на едно място в него, точно там, където водата извираше, се виждаше чиста вода. Бях сигурен, че ако се надвеся над нея, отново ще надзърна в дълбината на извора. Сега обаче нямах желание за това.
- Какво стана? - попита и Бероес, докато се беше надвесил над мен.
Не можех да му отговоря, сам не знаех какво да му кажа, затова само се усмихнах.