Докато слушах Приск, се замислих. Думите му бяха верни. Аз не знаех какво е това демокрация и честно казано не вярвах, че въобще имаше такова нещо. Но наистина и в Индия, Персия и в Константинопол владетелите държаха цялата власт и бяха пълновластни господари над живота и съдбите на хората си. При нас, българите, канът дори съчетаваше и жречески функции, защото осъществяваше връзката на народа с Тангра и през него минаваше основният поток на орендата.
Докато аз си мислех за българите и кана, Приск и Бероес бяха подели някакъв разговор. Бероес разказваше на библиотекаря за египетската религия и по-специално за египетския херметизъм и езотерика. Отново чух разказа за Хермес Трисмегист. Слушах това, което магът разказваше. Повечето неща вече ги знаех, но все пак ги слушах, без да се ангажирам особено. Докато Бероес говореше, имах време да разгледам лицата на хората, насядали около огъня. С най-голям интерес и внимание думите на мага „поглъщаше” Приск, Сатрис също внимаваше. Таис и Теодора също слушаха с интерес. Сиджими и Олджибай седяха безучастни и въобще не можех да разбера дали думите на зороастриеца достигат до тях.
По някое време се изумих, защото в разговора се намеси Сатрис, който направи връзка между египетските митове и тракийската мистика. После Бероес заговори за гносиса, а Сатрис - за вярата на траките, но за дълбоката мистична вяра на този народ. Така аз можах да схвана общите неща между египетската и тракийската религия. Те наистина бяха сходни. Траките бяха не по-малко мистични и дълбоки в своите достижения и в навлизането в мъдростта и магията от египтяните.
Разговорът стана дълъг. След това хората, уморени от дългия път, се отделиха и започнаха да си лягат. Макар да бях уморен, не ми се спеше, затова останах до огъня. С мен остана и Олджибай. Той отказа да си легне, въпреки настоятелните ми молби. До Олджибай явно, за да ми прави компания, седеше и магът. Не исках от моето желание да зависи почивката и сънят на други хора, но и Бероес отказа да си легне. Опитах всичко, но старецът се заинати и така и не ме остави сам със собствените ми мисли.
- Какво те вълнува, Виктор? - Бероес използва новото ми име така, все едно никога не ме е наричал с друго. Учудих се на това колко бързо магът приемаше всяко ново мое име и като че ли не се интересуваше как се казвам наистина. Знаеше ли магът кой съм и как се наричам? Не беше ли пратеник на саракта и от Баян, или съвсем случайно съдбата ме бе срещнала с него в Индия?
Всъщност нищо конкретно не ме караше да остана и да зяпам танцуващите пред очите ми езичета на огъня. Сетих се, че преди години Бероес беше започнал да ми разказва нещо, което не беше завършил. Сега отново се върнах на този въпрос.
- Учителю, преди години бяхте започнали да ми разказвате за някакви епохи, бихте ли ми обяснили пак?
Магът помълча дълго време, след това наметна качулката над челото си, така че сянката скри лицето му. Само отблясъците от пламъчетата на огъня осветяваха смътно лицето му, все пак напомняйки, че под качулката има човек.
- Ние знаем, че човечеството в своето развитие е минало през няколко фази. Всички те разкриват духовното израстване на цялото човечество. Това е тайна, открита от великите халдейски жреци. Така се знае, че първата епоха е тази на Козирога. В нея са се създали единни монотеистични религии, които ще премахнат многобожието и преклонението пред стихиите.