Слушах за сравняването на двете прорицалища - Делфийското на Аполон и това на Дионисий, и си спомних, че във Филипопол храмът на Кендрисийското тепе бе посветен именно на Аполон. Долових някаква връзка с това, че над широката открита равнина, върху най-високото тепе се извисяваше храмът на Аполон, а тук, в недрата на най-мистичната планина, властваше храмът на Дионисий. Имаше някакъв символ, в това. Може би затова във Филипопол се провеждаха именно Питийски игри. Аз вече знаех това, но сега го разбирах по нов начин и придавах ново значение на фактите.
- Как се нарича жената, която пророкува в прорицалището? - продължаваше да пита Приск.
- Не знам - отвърна водачът ни. - Всичко това се пази в тайна. Никой не е виждал пророчицата и не знае името й.
В този момент туниката се смъкна от рамото на Сатрис и там видях татуирана бръшлянова клонка. Сатрис веднага прикри тази си татуировка.
След това разговорът се завъртя около това какво представляват прорицалищата, като основно говореха Сатрис и Приск. Сатрис твърдеше, че предсказанията са знаци и думи изпратени от Бог към хората. Според него повечето знания, достигнали до нас, днес са получени именно по този начин. Приск защитаваше тезата, че човешкият разум и познания, натрупани през вековете, са основата на нашето познание. Мълчаливо слушах този спор. По време на обиколката си по света бях посетил много храмове и дълго бях разсъждавал защо мисията ми е свързана с пътя на Александър, който преди мен беше вървял от прорицалище към прорицалище.
По някое време, без никаква връзка, Бероес обърна разговора към мен.
- Виктор, вие как смятате? - попита ме магът и така прехвърли вниманието на всички върху мен. Отначало се стъписах за миг, после казах:
- Според мен, ако предскажеш на някого бъдещето, отнемаш бъдещето му, защото, когато човек реши, че знае какво го очаква, всячески се опитва да го сбъдне.
Никой не може да види бъдещето и всеки, който го твърди, лъже или се заблуждава. Тези места са изградени от времето, когато хората са били незнаещи. Човек дори да може да погледне там, няма да види нищо и няма да може после да се върне в състоянието на търсещ знанието за бъдещето.
Бъдещето не е в това, което ти е предсказано, а това, което се получава между предначертанието и свободната воля. Това се нарича съдба, но съдба има само там, където има човек. Преди това има само предначертание. Бъдещето е там, където има човек и той взема решения - там има съдба.
Прорицалището формира бъдещето, а не го предсказва. То манипулира съдбите на хората, чрез контролиране на това, което хората смятат, че им е предначертано.
- Виктор, ти ме изумяваш! - каза Приск. - Кога измисли всичко това? То е много интересно!
Приск се изуми, защото реши, че това всичко го измислих на мига. Младият учен нямаше откъде да знае колко пъти се бях замислял за това, и в Персия, и когато лежах върху топлите пясъци в египетската пустиня, и в подножието на пирамидите.
Денят вече бе напреднал. Имах чувството, че от цяла вечност сме върху гърбовете на конете. Отдавна се движехме из гладката като тепсия равнина тук високо в планината. Скоро като стена пред нас се изправи гъста вековна гора.
Сатрис дръпна поводите на своя кон.
- Ще спрем тук! - каза той.
- Не е ли рано още? - попита Приск. - Слънцето е още високо, има много време до залеза му.
- Това тук е Свещеният лес на бесите - отвърна Сатрис. - Ако искате да посетите прорицалището, трябва да докажете, че сте владетели. Само владетели могат да отидат в прорицалището, на обикновените и непосветени хора не е отредено да отидат там. Затова в светилището са ходили хора като Александър, тук са идвали всички тракийски, скитски и гръцки владетели. И тук, както в Делфи, се „ковяла” политиката на държавите. Тук се вземали решения дали да се сключи мир, или да се обяви война, дали на престола да застане този, или онзи.
Сред вас има ли владетел?
- Само владетел ли може да отиде в светилището? - не можах да скрия изненадата си.