- Да! - твърдо отвърна Сатрис.
- Кой си ти, че ще решаваш кой да отиде до светилището? - Сиджими не успя да скрие раздразнението си. - Води ни там!
- Не мога да ви отведа, ако сред вас няма владетел! - настоя Сатрис.
- Сред нас има владетел! - каза Бероес.
- Кой - попита водачът ни.
- Виктор е владетел! - за моя изненада отвърна Бероес.
Това беше лъжа. Не бях никакъв владетел. Явно магът реши да излъже, за да получим достъп до храма-прорицалище. В този момент се сетих, че някога преди много години Сиджими ни бе разказал, че е от владетелския род на тюрките.
- Сиджими е от владетелски род - казах аз, което накара спътника ми да изръмжи от изненада.
- За да докаже, че е владетел, човекът трябва да премине през едно изпитание - каза Сатрис. - Както ви казах, това тук е Свещеният лес на бесите. Това тук е най-свещеното място за нас. Вашето изпитание ще бъде да извършите един ритуален царски лов. Всеки владетел, идващ тук, за да получи предсказание и наставление от оракула, е преминал през такъв род изпитание. Ловът в тези свещени гори е на царствения глиган. Пригответе се, скоро ще тръгнем на лов за глигани.
В свещената гора на бесите се е завъдило стадо от огромни глигани. Те са свещени животни и никой не смее да ги преследва и ловува. Понеже в последно време все по-малко хора посещават храма, стадото се е разраснало и слиза все по-надолу, като нанася щети не само на свещения лес, но и на нивите на околните селища - Сатрис говореше бавно и ясно. Ние бяхме разседлали конете си, бяхме запалили огън, като бяхме направили стан. Исках да оставя жените и Бероес до огъня, а аз да възседна Аспа и да ловувам от гърба му. Парвати беше прекрасно животно, но в последно време бях по цял ден на гърба й и ми беше жал за прекрасната кобила. Аспа беше отпочинал. Него никой не го яздеше и той беше със свежи сили, а врящата в жилите му кръв го караше да пръхти, да бие къчове и непрекъснато да се изправя на два крака, като че ли да ни подсети, че е отпочинал и да изрази нетърпението си да препуска.
Метнах се на гърба на Аспа и заслушах думите на Сатрис. Мъжът явно беше участвал в не един лов и си личеше, че е опитен в това. Преди да скочи на гърба на своя великолепен тракийски жребец, Сатрис държеше прекрасно оръжие в ръцете си. Огледах внимателно този ромфей. Той като че ли беше излят от злато. Острието му беше дълго й гладко, изковано от изкусен ковач. Ръкохватката на великолепното оръжие беше от злато, изобразяваща Херакъл и Дионисий един срещу друг. Краката им бяха преплетени. Това представляваше ръкохватката на ромфея. Като омагьосан гледах великолепното оръжие. Освен ромфея, Сатрис извади няколко колчана със стрели. Замислих се, вече бях сигурен, че той е знаел, че ще има лов, затова беше взел толкова много лъкове със себе си.
Мъжът раздаде лък със стрели на всеки от нас. Върху конете бяха Таис, Олджибай, Сиджими, аз и самият Сатрис.
Теодора и Бероес останаха да пазят огъня, а Таис тръгна с нас, въпреки протестите ми.
- Ловът в тази гора е много опасен - каза Сатрис. - Тук глиганите са огромни. На света няма по-големи и силни свещени животни. Те са смели и опасни и не се плашат от хората, защото никой не смее да ги преследва. Тези глигани са най-опасните в света, за тях се разказват легенди. Някои дори твърдят, че се хранят с хора и че жреците на Дионисий са давали приношения от човешко месо на свещените животни. Смята се, че само истински цар и владетел може да ловува тези животни. Ако мъжът е с чиста владетелска кръв, той ще убие глиганите, ако не е, те ще го разкъсат. Именно затова ловът на глигани бил първият тест за тези, които искали да посетят светилището. Това бил начин да се докаже, че един човек е с чиста владетелска кръв.
Няма да ловуваме от гърба на кон, а ще слезем и ще се борим с тях от земя, без помощта на кучета. Първо ще намерим пътека, по която се движат животните, там ще поставим засада. Царят трябва да бъде в тази група. Останалата група, водена от мен, ще направлява стадото към засадата. Ако сте истински владетел, трябва да убиете най-големия глиган.
Досега ловил ли сте глигани? - попита ме Сатрис.
Поклатих глава, никога досега не бях виждал глиган, а какво оставаше да го ловя.
- Не съм ловил глигани! - казах аз.
Сатрис се учуди.
- Как така сте владетел, а не сте ходил на лов за глигани?
В този момент реших да лъжа. Спомних си лова на лъвове, който се смяташе за царски лов от асирийците и персите. С Бахрам бяхме излизали на лов за тези великолепни и опасни животни точно по ловните полета на асирийските царе. Припомних си и лова на тигри и как Бахрам бе убил онзи лъв от клетката в Ктесифон.