Почти насила карах моите приятели да ми партнират. Тъй като нямахме учебни мечове се дуелирахме с бойните си оръжия. Карах ги един след друг да се изправят срещу мен. След това оставахме двамата със Сиджими и се упражнявахме допълнително. Орест често се опитваше да се изплъзне, като се оправдаваше, че има разговор с капитана. Самият Сиджими се упражняваше с оръжия и му допадаше да работим двамата.
Един следобед бях полегнал и оставях лъчите на слънцето да милват кожата ми. То напичаше дрехите ми и ме сгряваше. Бероес дойде и седна до мен, а скоро към нас се приближиха Орест и Сиджими. Изправих се полека.
- Атила, я, Атила, много си заякнал - каза Орест.
- Виж какви широки плешки има! - с възхита в гласа каза Бероес.
- Як е, як е! - като се усмихваше някак подигравателно, каза Сиджими. - Малко е слабичък в кръста, но иначе наистина е заякнал - като каза това, тюркът се приближи и се опита да ме наведе. Стегнах гърба и врата си и не му позволих да го стори. Сиджими натисна, но аз му се опънах. В този момент чувах как Бероес и Орест си говорят колко съм заякнал.
- На колко години стана? - попита ме ромеят.
От одеве се опитвах да покажа на Сиджими, че няма да се . наведа и че не съм по-малко силен от него. Той не пускаше захвата си.
- На двадесет и три - казах аз, като се опитвах да не си личи колко усилия влагам в това да не се наведа.
- На двадесет и три, вече си истински мъж! Личи си, че ще станеш много силен!
- Як е! Як е! - повтаряше Сиджими и въобще не намаляваше натиска си. Гърбът и вратът ми се схванаха. Изведнъж това натоварване ми дойде в повече. Току-що се бях упражнявал и сега исках да си почина. Това боричкане не беше предвидено и ме беше заварило неподготвен. Скоро цялото ми тяло се вдърви. Дишах учестено. Сиджими продължаваше да ме натиска надолу. Ако не предприемех нещо, скоро можех да се окажа проснат в безпомощно състояние върху дървената палуба. Напрегнах всичките си сили. Може би, ако успеех да вдигна тюрка във въздуха, щях да отнема опората му и да го принудя да намали натиска си. Сиджими се смееше, но усетих, че и той се е напрегнал и е нервен. Реших да вложа цялата си сила и да го вдигна. Преди да направя това, само за миг се отпуснах, за да събера всичките си сили и точно в този момент Сиджими ме натисна с цялата си сила и тежест. Издишах шумно и клекнах. Тюркът сигурно се учуди и продължи да ме натиска надолу. Знаех, че това е шега и опит да ме провокира, но натискът беше наистина много силен. Въздухът ми секна. Гърдите ми бяха натиснати надолу, ребрата ми почти се забиваха в таза ми. Не можех да вдишам. От очите ми потекоха сълзи. Задушавах се. Още миг и щях да потъна в мрака. Не знаех какво да направя. Всеки миг ме приближаваше до припадъка. Исках да се мобилизирам, но не можех. Сиджими може би искаше да ми покаже точно това, че все още съм слаб, че мракът много бързо може да ме обхване. Стоях така и се опитвах да направя нещо, но единственото, което успях, беше да се свлека на колене. Сега вече вдишах, но пък натискът над мен стана още по-голям. Възмутих се. Сиджими прекаляваше.. Исках всичко това да престане, но явно не зависеше от мен. Трябваше да променя ситуацията, иначе щях да загубя тази битка безславно. Вече бях разбрал, че Сиджими нямаше да се откаже. Напрегнах сили. Бавно се изправих до клек, а след това продължих да се изправям. Сиджими се напрегна, но се качи върху мен. Това ми помогна. Бавно се изправих и вдигнах по-тежкия и голям тюрк във въздуха. Но изведнъж той се изхлъзна. Останал без тежест, рязко се изправих. Не знам как, но нещо ме удари зад врата. Причерня ми. Посегнах и юмрукът ми попадна в нещо. Скоро пред очите ми се проясни и разбрах, че двамата със Сиджими се бием не на шега. Така от игра и закачка се оказа, че си разменяме сериозни удари и се борим с всички сили. Останалите мъже явно късно бяха разбрали какво става и се опитваха да ни разтърват. Аз обаче бях твърде гневен, за да спра. Сиджими беше прекалил и сега се опитвах да му го върна. Скоро видях, че от устните му тече кръв.
Не след дълго мъжете проумяха, че си нанасяме тежки удари и напрегнаха сили, за да ни разтърват. Дишах тежко, от моята уста също течеше кръв, защото чувствах соления й вкус, а когато издишах, виждах кървавите лиги, които се точеха от устата ми.
- Твой, Сиджими, какво прави?! - крещеше Олджибай. Той държеше мен, а Орест се опитваше да удържи Сиджими.