Сам не разбрах как се стигна до тук. Не исках да удрям тюрка, не изпитвах никаква омраза към него. Това беше някакво временно избухване. Всъщност Сиджими беше единственият човек, който знаеше тайната и истинското ми име. Само той знаеше, че името ми е Авитохол и че съм от българите, а не от хуните. Защо се биехме? Защо той ме бе натискал толкова дълго? Какво искаше да ми покаже? Олджибай ме държеше силно, към тях на помощ се бяха присъединили и няколко моряка. Аз ту се оправдавах, ту обвинявах тюрка, но все така дишах тежко и кръвнишки гледах към Сиджими.
След този инцидент със Сиджими спряхме да си говорим. Срещахме се и се разминавахме като навеждахме гузно глави. Аз чувствах, че съм прав и смятах, че той трябва да ми се извини. Докато бяхме на кораба, опитвахме да не се срещаме. Лошото беше, че загубих много ценен човек в тренировките. Орест намираше все още предлози да ми откаже и остана единствено Олджибай.
- Твой як като бик! - казваше Олджибай, като се сетеше за спречкването ни със Сиджими. - И как гледаше. Поглед кръвясал, същински бик.
Явно наближавахме Константинопол, защото започнахме да се разминаваме все по-често с кораби. Аз смятах, че първата ни среща с истински бряг ще стане там и ние сме се отправили право към него. Един ден обаче корабът ни се насочи право към брега. Скоро видях, че това не беше бряг, а широк пролив. Брегът се разцепваше, а ние навлязохме в него. От капитана разбрахме, че това е пролива Хелеспонт (днес Дарданелите). Преди това, както си плувахме далеч от брега и той се виждаше само в далечината като неясно очертание, размито от мъгла, Бероес посочи надясно и каза:
- Ето там се е намирал древният Илион.
- Какво беше Илион, учителю? - попитах аз.
- Илион или Троя - отвърна той.
Явно магът видя недоумението в погледа ми, затова продължи:
- Не си чел „Илиада”, нали?
Поклатих глава. Спомнях си това име, но нищо конкретно.
- Там се е намирал градът, в който според Омир се е провела най-голямата война на всички времена. Това била първата война, в която участвали воини от всички народи. В битката взели участие ахейци, гърци, малки и големи едони, които живеят на юг от Тракия, тракийци, скити...
- Българи и хуни участвали ли са? - попитах аз.
- Българите са участвали, но в този момент хуните са били далеч на изток.
Седем града спорят на кого принадлежи Омир. Къде е роден и къде творил. Много хора смятат, че той е бил беден, сляп аед, който обикалял из тези седем града. Истината обаче е, че той не е бил един човек. Древните гърци, като са представяли първия си поет и рапсод като сляп старец, всъщност представяли един обобщен образ. Омир е тумир.
Като чух българската дума, за малко щях да подскоча. Знаеше ли Бероес, че съм българин? В Египет ми се беше сторило, че той го подозира, но знаеше ли за тумир? Персиецът беше наистина много умен човек, но откъде можеше да знае за тумир, когато те бяха наша, българска тайна? Ето защо го бях виждал с тумир? Той наистина се беше срещал с такъв.
- Омир е изопаченото име на тумир. Отначало им казвали тумир, после умир и най-накрая омир - продължаваше да говори Бероес, а аз вече бях сигурен, че той се среща с тумир. Не знаех дали това са били местни тумири и те са пръснати из целия свят, или българските тумири обикалят из света. За да разбера това, реших да попитам отдалеч.
- Ако Омир означава тумир, той грък ли е бил?
Питах, за да разбера нещо повече за Бероес, какво знае той и докъде е посветен. Иначе това, че Омир не е бил човек, а са били тумир, вече знаех. Баян ми беше разказал за това, когато се бях намирал в саракта. Направи ми впечатление обаче, че магът ми разказва за всичко това по малко по-различен начин.
- Не - отвърна ми магът, - Омир не е бил грък. Първите стихове, които рецитирал, не били на гръцки език, чак по-късно те били преведени.
- А този език български ли е бил? - попитах направо аз.
- Не знам! - уклончиво отвърна персиецът. - Ти сам трябва да разбереш това. Някои учени смятат, че това бил еолийски.
По-късно император Адриан попитал Делфийския оракул какъв бил Омир. Оракулът отвърнал, че е от Итака (островът на Одисей) и че бил син на Йокаста и Телемах.
Сигурно е, че Омир не произлизал от Гърция, а от Анатолия, макар по-късно няколко града да спорели за това аедът да се е родил в тях. Това били: Колофон, Пилос, Аргос, дори Атина.
Смята се, че първоначално стиховете на Омир били записани благодарение на атинския тиран Хипарх, който направил това на фестивала Панатенея. Други хора смятат, че това направил Ликург, че той бил човекът, превел и записал „Илиада” за пръв път.