Маркиан с изпъчени гърди се приближи към мен. Така както си стоеше, изглеждаше два пъти по-едър от мен. Той ми подаде мечовете и в същото време в очите му прочетох истинска, неподправена омраза.
- Посланик, вие не сте ли твърде млад за такава длъжност? - питаше Теодосий.
- Да, Ваше величество, млад съм, но не чак толкова, че да не мога да водя такава мисия. Аз знам много езици и съм личен приятел на шаха на Персия Бахрам.
- Той е човек, с когото нашият шахиншах обичаше да ходи на лов, Ваше величество - намеси се Бероес. - Освен това, въпреки че е млад, той взе участие във войната, която по недоразумение се проведе между вас, двамата най-велики господари в света.
Когато Бероес спомена за войната, видях как гърдите на Маркиан се издуха. Хризафий и Аспар също се стегнаха. Не беше редно да припомняме тази война, която християните загубиха, но Бероес го направи с някаква цел, бях сигурен в това.
- Вие сте участвал във войната?! - учуди се Теодосий.
- Да, Ваше величество - отвърнах аз. - Бях командир на армия под личното командване на Мер Нарс. В битката се изправихме срещу армията на Ардабир, славен и велик ваш генерал.
Като казах това, залата се раздвижи и разшумя.
- Вие сте воювали срещу Ардабирус? - с учудване попита Теодосий.
- Да!
- Ардабирус беше мой баща - каза Аспар и пристъпи напред. - Вие сте воювали срещу нас!?
В този момент в съзнанието ми се промъкна един спомен. Командирът, срещу когото бях воювал, се бе наричал Маркиан. Чак сега си спомних това. Откакто се бях запознал с Маркиан, нещо ми нашепваше, че името му ми е познато, но едва сега се сетих откъде. През цялото време във войната с ромеите аз бях водил персийска армия срещу него и бащата на Аспар. Тази мисъл не ме притесни.
- Аз воювах срещу вас, префект Маркиан. Нашите две армии се биха гърди в гърди.
- Така е, Ваше величество - каза Маркиан, - във войната аз се биех с „Ксеркс и неговата армия”. Вие ли сте този Ксеркс?
- Аз съм! - отвърнах гордо. Очаквах омразата на Маркиан и Аспар да се излее над мен, вместо това Маркиан каза:
- Само добри неща чух за вас, генерале. Вашите воини се отличаваха с висока доблест и смелост. За мен и моите хора беше чест да се изправим срещу вас. Откъде да знам, че сте толкова млад? Водехте армията все едно сте опитен военачалник.
Не очаквах такива похвали и те много ме зарадваха.
- Вие, генерале, също бяхте достоен противник. За вас се говореха само добри думи, дори сред нашите воини. Всички ние се възхищавахме на смелостта ви, на доблестта и на това, че нито един път не издевателствахте над пленници и не засегнахте честта на нито един наш воин. Благодаря ви за това!
За вас и вашия командир Ардабир мога да изкажа само хвалебствия! За мен е чест да се запознаем!
Думите ми доставиха видима наслада на Маркиан. Макар да гледаше все така, без да променя изражението си, личеше си, че той променя отношението си към мен.
- Аз също ви благодаря за добрите думи, които казахте за баща ми. Той би се радвал много да ги чуе - каза Аспар.
- Бих му ги казал лично - казах аз.
- Той вече не е сред живите - отвърна с тъга Аспар, - но все пак ви благодаря! Той сигурно чува всичко това и чувства моята гордост от него!
Докато говорехме всичко това, бях поел двата меча и ги закачих на колана си. Сега, когато ромеите знаеха, че съм бил главнокомандващ в армията на персите, се почувствах по-значим. Тази мисъл или мечовете ме караха да порасна в собствените си очи. Повдигнах поглед и усетих как отношението на всички към мен в залата се бе променило. Вече никой като че ли не се съмняваше кои сме. Най-неочаквано Маркиан и Аспар бяха свидетелствали за мен.
- Посланик Ксеркс, всичко се разви по най-добрия за вас начин - каза императорът. - За миг всичко ми заприлича на театрално представление, написано нарочно от ръката на опитен драматург. Вече обаче повиках Несторий да дойде утре тук. Сега, когато мечовете вече са у вас, надявам се няма да имате нищо против утре да се явите отново при мен.
С усмивка на уста уверих Негово величество, че ще се явя пред него с радост, когато пожелае. Той попита къде сме настанени. След това се обърна към мен и каза:
- Скоро ще намерим подходящо време да ми кажете думите, които моят брат - императорът на Персия, ми е проводил по вас. Аз винаги съм се отнасял с уважение и любов към Персия. Още помня с най-добри чувства последния император Яздегерд, който беше човек философ и докато Шушандук не му размъти главата, беше човек боголюбив, много по-близо до християнството от много християни. Благодарен съм на Яздегерд за това, че ми проводи Антиох, който беше мой пръв наставник.