Не исках момичето да ме види как я зяпам като глупак, затова се отдалечих от нея. До двамата ни гости оставих Олджибай и Сиджими, а аз се изтеглих в другия край на масата.
Тримата си говореха оживено. Скоро мина среднощ. Не виждах смисъл да оставаме повече тук и станах да си ходим. Орест ме помоли да не се прибира с нас. Разреших му да остане. Скоро ние тримата се прибрахме в двореца. Чувствах се уморен. Легнах и ми се стори, че се събудих след миг.
На другата сутрин Марпалий се появи пред вратата ми още по-тъмно. Това предизвика негодуванието ми. Мъжът обаче беше решен на всяка цена да ме вдигне от леглото. Той настояваше, че императорът ни очаквал и ние не трябвало да закъсняваме. Отначало мислех, че се е случило нещо лошо, че Теодосий е разбрал нещо и сме уличени. Скоро проумях, че съветникът си е просто припрян. Този път в свитата ни не бяха включени жените, явно императорът беше решил така. Сиджими искаше да остане с жените, а Олджибай да придружи мен и Бероес, но византийците ни успокоиха, че ще се грижат за Таис и Нефертари и това ни накара да тръгнем четиримата. Знаех, че ако ни нападнат, дали с нас е само Олджибай, или са двамата със Сиджими, нямаше да има голямо значение и е по-добре единият да остане с жените. Но те двамата дълго се съвещаваха и накрая решиха да ни придружат.
Слънцето току-що бе изгряло. Движехме се в стегнат кордон. Не знаех дали някой забелязваше липсата на Орест. Въпреки ранния час, улиците на Константинопол бяха изпълнени с минувачи. Гледах лицата на сънените още хора, но най-голямо впечатление ми правеха техните очи. Това бяха очи, които можеха да се срещнат и в Ктесифон, и в Индия, и във всеки друг край на света. Очите на хората навсякъде бяха едни и същи. Наблюдавах ги и се опитвах да си представя къде са прекарали нощта, как са лежали в топлите си легла и са сънували или са имали изпълнена с кошмари и безсъние нощ. Всички хора по света бях еднакви в своите сънища. През деня всеки един от нас водеше своя си живот и всички ние на пръв поглед бяхме различни, но през нощта ставахме еднакви. Пред Бога на съня, пред лицето на Хеката бяхме еднакви. Войната не превръщаше хората в толкова еднакви, както сънят. Нима Хеката беше по-могъща богиня от Арес?
Отначало вниманието ми изцяло бе насочено към хората и по-специално към техните очи, към тяхната еднаквост, след това постепенно започнах да виждам все по-далеч и така от ленивата река, която представляваше човешкият поток, се насочи към бреговете, улиците, сградите и въобще всичко това, което се наричаше град. Не беше ли всъщност градът сбор между сградите, площадите, улиците и хората? Не беше ли той като един жив организъм, в който хората бяха неговата кръв, мускули и разум?
Изведнъж погледнах на града по един нов начин. Сега вече като че имах очи за всичко, което ни заобикаляше. Виждах великолепните сгради. Бях се успокоил и чак сега видях колко красив и величествен е Градът. Това наистина беше прекрасен град. За разлика от Ктесифон, той беше изграден на изключително място. Попитах Марпалий и той с радост се превърна в мой водач. Показваше ми тази или онази сграда и черква, изтъкваше ми колко важни неща са се случили в нея и кой я е построил. Вървях като омагьосан, като че току-що влизах в града и до този момент нищо от него не бях забелязал, а може би сега за пръв път се чувствах спокоен за своя живот, затова бях започнал да виждам. Градът се разкриваше пред очите ми със своето великолепие.
Още като тръгнахме Марпалий ми посочи навътре към сушата и ми обясни, че там се намирал хиподрумът - едно от най-важните места в Константинопол. Именно там хората се събирали да наблюдават състезания по надбягване с колесници. Някога там се провеждали гладиаторски борби, но Откакто градът беше станал християнски, надбягването с колесници било останало единственото развлечение и място, където да се залага и спечели лесно някоя пара. Там на хиподрума ставали и някои важни събития, именно там императорите обявявали на гражданите своята воля, пак там били възникнали партиите, които се опитвали да влияят на живота на града. След това Марпалий ми посочи Златния Рог. Изтъкна, че градът е станал толкова силен благодарение на стената, издигната от сегашния император Теодосий, затова била наричана Теодосиева стена. Тя била завършена преди няколко години и опасвала целия град, с което го правела непревземаем - най-непристъпният град в света.
Скоро нещата, които Марпалий ми разказваше, станаха толкова много, че в главата ми се объркаха като рядката и прозрачна супа, която бях хапнал на закуска. Всъщност това ястие само бе изострило апетита ми и бе прочистило червата ми. Сега вървях и с куркащи черва отивах на среща с императора. Когато се изправихме пред огромния дворец, погледът ми бе насочен към величествената сграда на най-големия храм в света.