След като получи този отговор, Теодосий погледна недвусмислено към Маркиан. Може би така искаше да го накара да чуе още веднъж думите на монаха.
- За другия човек можете ли да ни кажете нещо? - отново зададе въпрос императорът.
- Да, това е Ксеркс. Той е пратеник на персийския шах. Когато бях в Египет, той беше там в тази си роля. Познавам Ксеркс като справедлив и корав мъж. В Египет той беше спечелил доверието на префекта на Александрия Орест и му помагаше по въдворяване на реда. Освен строг, справедлив и силен, Ксеркс е и много умен и мъдър. Той е ученик на Бероес и е не по-малко запознат с религиите, философиите и ученията от всеки един учен, монах или жрец.
- Така е, Ваше величество - каза Марпалий. Той беше видимо развълнуван и си позволи да прекъсне монаха. - Преди малко посланикът ми разказа за Божията любов по начин, по който не съм чувал да говори и преподобният Несторий, и най-мъдрите от нашите отци на черквата.
- Значи това е Ксеркс, пратеник на шаха на Персия и в Египет се е представял за такъв? - императорът повтори думите на монаха и отново гледаше Маркиан. Той като че се опитваше да докаже нещо на преторианския командир. Личеше си, че това е продължението на някакъв разговор, който се бе провел по-рано между двамата мъже. - Посланик, не съм забравил за разговора, който трябва да се състои между нас. Вие нали сте настанени добре? Ще изчакате и когато имам възможност, ще разговарям с двама ви с Бероес.
- Благодаря, Ваше величество! - казах аз. Бях постигнал всичко, което бях искал. Не само бяхме дошли в Константинопол и се бяхме спасили от преследване от параболаните на Кирил Александрийски, но и бяхме приети като знатни персони. Бях щастлив. Бях спечелил време и щяхме да можем да си починем. Последвах Марпалий към същия страничен изход. В този момент Несторий се поклони пред трона на императора и тръгна след нас. Радвах се, че виждах монаха. Той беше казал прекадено силни думи за нас и така бе потвърдил версията ни. Дали монахът осъзнаваше, или подозираше, че бяхме излъгали, или смяташе, че наистина сме изпратени от персийския владетел? А може би това нямаше значение за него.
Несторий настигна Бероес и двамата започнаха да разговарят. След малко той заговори и с Марпалий. Двамата се разбраха нещо, а след това то беше предадено и на стражите. Скоро излязохме извън двореца. Прекосихме огромен площад и се оказахме пред величествената фасада на патриаршеския храм „Света София”. Дъхът ми секна, когато се изправих пред най-огромния храм в света, по-голям и от храма на Бог в Йерусалим. Това беше истина, а не само твърдение на Несторий и Марпалий. Стоях и гледах огромната сграда. Никога досега не се бях изправял пред такава грамада от камък.
- Тъй като тук в Константинопол има много земетресения, всички колони в храма са стъпили върху олово. Храмът е построен от специален разтвор на хоросан, който с времето заздравява, а не се разрушава. Това са измислили строителите, гениалните майстори Исидор от Милет и Антимий от Трал. Те били изявени математици и теоретици и са се заели със смятаната за тогава непосилна задача да се създаде най-големият храм в света.
- Как така? - не разбрах аз.
- Всеки друг хоросан с времето се напуква и губи свойствата си. Този тук е направен така, че с времето попива от влагата, набъбва там, където се е появила пукнатина, и сам се поправя.
Нима беше възможно такова нещо?
Колкото повече приближавах храма, толкова повече мислите ми се отделяха от този, земния свят, и се насочваха към отвъдния. Скоро престанах да мисля за преторианските гвардейци, които ни бяха обградили от всички страни, и не ме интересуваше вече затворници ли сме, задържани ли сме, или сме охранявани. Взорът ми бе примамен от купола на храма, оттам той се насочваше към небето и направо към Бог.
Стоях така като омагьосан и гледах към купола. Усещах толкова силно присъствието на Бог, че не можех да се откъсна от него. Тук неговата еманация бе натрапчива, директна и разтърсваща. Така бях чувствал Тангра единствено в степта, когато над мен беше куполът на небесната твърд, а в ръката си стисках дръжката на туга. Стоях все така с поглед насочен нагоре, а мислите ми се рееха там, някъде горе при Бог. От едната ми страна се бе изправил Бероес, а от другата - Несторий.
- Усещам Бог! - просто казах аз и знаех, че ако бъда запитан: „Как? Какво усещаш?”, няма да мога да отговоря, това обаче сега не ме интересуваше. Двамата мъже до мен дори не направиха опит да ме питат.
- Всеки човек в своя живот много пъти усеща Бог, но повечето от нас се заблуждават - каза Бероес.