- Това не е Бог - каза от другата ми страна Несторий. - Хората имат нужда от Бог и понеже са научени да създават всичко, от което имат нужда, те го сътворяват. Но това не е Бог и не е истинско сътворение. Разликата от този бог и това сътворение и истинския е все едно разликата между човек, създаден по време на сътворението от Бог, и парцалена кукла, съшита с шарени конци. Всички хора имат нужда от Бог и си създават този бог, който им е потребен.
- Хората са създадени така - заговори от другата ми страна Бероес - и са научени да създават всичко, целия свой свят. От деня на своето проглеждане те знаят, че трябва да създадат себе си и собствения си свят. Много хора грешат, като смятат, че хората са такива каквито са. Те не разбират, че хората всъщност се самосъздават. Те никога не се познават и не знаят кои са. Хората се оформят според идеята, която имат сами за себе си. След като човек създаде себе си, той създава и целия си свят. Така хората цял живот живеят с едно непознато себе си и в един измислен и създаден от тях самите свят.
Но пък в същото време, като създават себе си, а после и света, хората правят така, че да има съответствие между тях и света. И много от тях наричат това съответствие „Бог”. Това съответствие ги крепи и ги кара да си мислят, че са прави, че са завършени, а всъщност не са. Те са Бог, защото са създали себе си и света, но не са себе си. Повечето от тях не осъзнават, че това, което им липсва и ги прави незавършени, не е Бог, а е човекът в тях. Те не притежават себе си и им липсва себепознанието, иначе познават Бог или поне изпълняват неговите функции.
Несторий заговори толкова бързо след последните думи на Бероес, че ми се стори, че прекъсна мага.
- Затова хората никога не виждат Бог, защото в техния свят дори богът, Творецът е заменен. Хората сами са богове на себе си, защото повечето от тях не са създадени от Бог, а от тях самите. Те, разбира се, никога не разбират това и няма да го признаят. Те са готови да убиват, но не и да признаят това.
Хората не се молят на Бог и не виждат Твореца, а се молят на себе си и виждат само тази своя част, която наричат „бог“.
- Хората смятат, че познават Бог, уповават се на него, умират и убиват в негово име, но всъщност това няма нищо общо с Бог, а с една идея, която те са поставили на пиедестал. Тази идея се заражда и развива не в светлата част, в която човек живее и познава, а в тъмната страна, която е оставена невидима и неосъзната. Идеята преплита понятия като „Бог“ и „Сатана“,,добро“ и „зло“ и им вдъхва живот. И всичко това всеки човек прави заради стаените си страхове. Хората никога не са били изкушавани от Сатаната или поощрявани от Бог, а от самите себе си. Така са и станали това, което наричат „Аз“. Всъщност те още повече са се самозатворили - тези думи бяха казани от Бероес.
Не можех да повярвам на това, което чувах. Нима беше истина?! Нима Сатаната беше самият човек? Слушах ту Несторий, ту Бероес и гласовете им се преплитаха. Вече бях престанал да разбирам кой от тях говореше и ми се струваше, че това са думи, изречени от самия Бог. Отдавна бях загубил представа за времето и бях забравил къде се намирам. Все още ли стоях пред „Света София”, или бях изправен пред една неръкотворна „Божия Премъдрост”? Дали двамата духовници не искаха да ми кажат точно това? Да не гледам сградите, да забравя за видимия свят и да се потопя в света на Божествената премъдрост! Да не гледам постройките като гост на града, а да видя храма на духа!
- Всеки човек в момента, в който започне да съществува и се самоосъзнае, започва да възприема себе си като някакво същество. Това се нарича идентичност. Всеки от нас изгражда някакъв образ за себе си и се възприема по определен начин. От този момент ние губим истинския Бог. Защото Бог е това, което е отвъд нас. В момента, в който ние заявим своето съществуване, за нас Бог престава да съществува. Тази наша идентичност замества всичко останало. Тя ни обсебва. Ние преставаме да съществуваме и й робуваме. Ставаме роби на своята идея за тази своя идентичност.
Вече не знаех кой ми говори, но сега това бе загубило значение. Май Бероес каза:
- Преди малко ти каза, че си усетил Бог. Този Бог не е истинският. Това е твоят подменен бог, укротен и култивиран от теб, опитомен и кастриран. Никой човек не може да каже: „Усещам Бог!” Хората никога не усещат истинския Бог. Те са отделили себе си от Бог. Така светът, който съграждат, и идеята за себе си, и Бог в този свят са безопасни. По този начин хората оцеляват. За да разбереш истинския Бог, трябва да се потопиш в него. Не този създаден и пречупен през теб и твоето его, такъв, какъвто смяташ, че трябва да бъде. Истинският Бог, този, който е създал света и хората, Бог на свободата, Бог, от който сме дошли и в който ще се влеем, когато загубим своето его. Това е Бог! За този Бог ти говорим!