Когато си там, знаеш, че отговорът на въпроса няма да ги отведе до правилното място. Те няма да го разберат, дори да им го кажеш. Тогава започваш да разбираш всичко, но нищо не можеш да направиш. Отговорът на този въпрос не бива да те интересува. Дори не бива да задаваш въпроса. Пътят е важен, това, което правиш. Не питай, а изследвай себе си, подтиците си, себепознавай се! Това е най-важното - себепознанието.
Атила, запомни - прошепна в ухото ми Бероес, а аз целият настръхнах от топлия му дъх, - човек трябва първо да опознае себе си, всичките си същности, всичко това, което е! Всичко! Без значение дали приема тази или онази същност, колко го боли, какво мисли. Едва когато опознаеш себе си, истинското същество, което представляваш, може да видиш Пътя си за спасение! Човек не е само това, което е изградил като представа за себе си в собственото си въображение. Ти си същество много по-могъщо и загадъчно от това, което познаваш. Това, което наричаш човек, всъщност е една парцалена кукла, събирана от шарените парцали на твоите мисли, страхове, въображение, съшити с вяра. Цветният конец, с който всеки пришива това, което познава като себе си, се нарича вяра. Ти трябва да унищожиш тази своя идея за себе си! Да я разкъсаш! Това е Пътят към свободата и към теб самия! Бори се със страховете си, преодолявай инстинктите си, унищожавай вярата, не се подчинявай на мечти и илюзии! Бори се! Бори се с всичко в себе си! Един ден трябва да разбереш, че тази кукла ти пречи да видиш истинския себе си, че тя те подменя. Когато направиш това, изведнъж ще разбереш, че няма страх от смъртта, че съществуването ти под тази форма е обречено, че бъдещето ти е свързано с това да те няма. Да оставиш Бог без теб. Само така можеш да се слееш с Бог. Не да се опитваш да отпечаташ себе си в Бог.
- Да не страдаш от горделивостта на Сатаната - прошепна в другото ми ухо Несторий и това ме разтресе. Тръпка премина от основата на опашката до върха на главата ми. - Това е Сатаната! - продължаваше да шепне Несторий. - Затова го наричат Възгорделия се. Всъщност той застава на Пътя между човек и Бог. Човек и това, което прави със себе си, е Сатаната.
- Пътят е в това да те няма - каза Бероес. - Да престанеш да съществуваш. Не да умреш и отново да се преродиш, и пак да узрееш - както смятат индийците или будистите. Не е в това да отидеш в парадиза или рая - както смятат християните и персите, и там да съществуваш в Бог, но със себе си. Това е невъзможно. Забележи, не в Бог, а в Бог, но със себе си, с егото си. Това са измислици, за да могат хората да не виждат истината. Това е кожа. Това е илюзия, измама, това е удобно. Човек да вярва, че ще живее вечно, но чрез егото си. Това е голямата заблуда. Докато не разбереш това, ти си роб на идеята си. И ако си много силен, ще превърнеш тази своя идея в свой вечен ад. Буда е говорил точно за това. Истинският път е, когато унищожиш себе си, но не въображаемата си идея. Не рая, ада или прераждането. Истинският път е да унищожиш себе си. Да изтръгнеш очите от орбитите си! Това е Пътят! Чак тогава ще постигнеш Бог!
Преди малко ти каза, че чувстваш Бог. Сега разбираш ли колко невярно е това?!
Наистина, разбирах колко далеч от истината съм бил преди малко, когато бях казал тази глупост. Сега осъзнавах, че се бях държал като някаква стара мома-богомолка, която емоционално смята, че общува с Бог.
- Хората често говорят така - каза Бероес, - без да се замислят. Без да си дават сметка за смисъла на думите. Те казват това и дори не знаят какво говорят. Ние не говорим на друг език, но се опитваме да влагаме смисъл зад всяка своя дума. Сега искаме да вдигнеш поглед нагоре и да кажеш: „Усещам Бог!”, но да вложиш смисъл във всяка своя дума или по-добре да кажеш: „В Бог съм!”, защото, ако си разбрал това, което от одеве ти говорим, ти наистина си в Бог.
- Наистина съм в Бог! - казах аз. - Наистина разбирам всичко!
- Това също не го казвай! - строго каза Несторий. - Никой не знае какво си разбрал, нито ти знаеш дали това е всичко.