При тези думи се поклоних пред достолепния старец. Той понечи да направи кръстен знак към мен, но се спря.
- Изключително ми е приятно да ви представя брат Бероес. Той е пратеник на персийската зороастрийска черква и втори човек след техния патриарх, който се нарича рад-маг. Брат Бероес е широко известен по света със своя ум и мъдрост. Той е един от онези, за които ви говорих и които се наричат „скиталци”.
Патриархът погледна към Бероес все едно искаше да се увери дали Несторий казва истината.
- На мен епископът на Александрия Кирил ми писа, че този Бероес е враг на християнството и на светата ни черква - каза патриархът. - Защо е дошъл?
- Послание ви носи. Освен това магът Бероес знае гръцки.
- Какво е посланието? - нетърпеливо попита патриархът.
- Това е патриархът на Константинопол Атик, бивш епископ на Кизик - каза Несторий, като се обърна към Бероес.
Бероес отново ниско се поклони.
След това патриархът ни подкани да го последваме. До него стояха няколко мъже с черни дрехи и високи шапки като патриаршеската, но с черен плат отгоре. Когато светите мъже ходеха пред нас, платовете на шапките им се вееха и създаваха усещането все едно летят.
Марпалий явно се почувства неудобно. Като опитен царедворец той усети, че става ненужен и като се извини, се оттегли. Ние двамата с Бероес бяхме поканени да минем през малка странична врата. Излязохме от храма, без да бъдем забелязани от воините, които стояха пред главния портал на „Света София”. Нашата групичка се насочи към друг един голям храм.
- Това е „Света Ирина”. Някога преди построяването на „Света София” това е бил патриаршеският храм.
Влязохме в „Света Ирина” отново през невзрачна странична желязна врата. След това се изкачихме по тясна дървена стълба и скоро влязохме в топло помещение. То беше с дървен под, а от едната ни страна буйно гореше огнище. Стъклото на прозореца беше станало матово от мръсотия или си беше такова, но правеше така, че в стаята да бъде сумрачно. То и без това отвън облаците бяха затулили слънцето и се създаваше усещането, че сме под нисък похлупак.
Стаята беше топла и това много ме зарадва. В огромното хале на „Света София” бе по-студено, отколкото навън и аз от одеве треперех. Ромеите ходеха облечени с едни и същи дрехи и през зимата, и през лятото. И ако през лятото развяващите се хитони бяха много удобни и държаха прохладно, през зимата те не топлеха и ми беше студено. Отдолу винаги влизаше студен въздух и беше много неприятно и студено с тези дрехи. С умиление и носталгия си спомних удобните и топли панталони, с които през зимата ходехме българите. Обикновено те се правеха от кожите на убити в лов животни. За най-студените дни имахме дрехи, на които козината е обърната навътре и не е порязана. Топлите ленени ризи обличахме отдолу, под тези кожени дрехи. Те спираха вятъра, колкото и да бе остър и студен той през зимата в степта.
. Сега бях щастлив, че влязохме в затоплената стая.
Патриарх Атик седна на един стол с позлатени части. До него седна Несторий, а от другата му страна се настани друг монах, с когото Несторий се поздрави горещо. Ние с Бероес седнахме на по-прости столове срещу тях.
Отначало мислех, че вниманието на мъжете ще бъде насочено към мен и се чудех какво да кажа. Седях си удобно и гледах напред в очакване да ме заговорят. Мъжете обаче не се интересуваха ни най-малко от мен. За мое голямо учудване разговорът започна Бероес. Вече с много променено изражение на лицето си, той заговори. Когато погледнах към него, видях изсечения му силует, гарвановия му нос и смръщените вежди, които му придаваха вид на хищна птица. Бероес като че бе насочил своите нокти към патриарха.
- Отче Атик, не искам да ви обидя, но ви нося послание от братята от Изток. Ние внимателно следим случващото се във вашата империя. Следим процесите по смяната на античната, както я наричате вие, езическа религия с християнството. За съжаление нещата не стоят добре. Вие ставате това, срещу което се борите. Все повече християнството се отдалечава от модела на този, когото наричате свой бог и би трябвало да използвате за упование и пример.
- Как смеете?! - опита се да каже патриархът, но от вълнение гласът му прозвуча тихо и прегракнало. Това не смути Бероес, който продължи:
- Вие, отче Атик, сте най-влиятелният от водачите на християнската общност.
- Нищо не зависи от мен - каза патриархът. - В момента две големи школи се борят за надмощие. Аз съм поставен тук, но скоро тези две направления пряко ще поемат властта над църквата.
- Какви са тези общности? - попита Бероес.