- Има някои неща, които се виждат като си отстрани на спора. Аз знам неща, за които вие дори не подозирате, и разбирам много повече, отколкото си мислете. Ти можеш да оцениш това - каза Бероес и погледна към Несторий.
- Знам, че е така, учителю Бероес. Вашата мъдрост беше известна още от времето, когато бях дете и скитах из родния си град. Аз съм роден в Персия, на брега на река Ефрат.
- Зороастрийци ли бяха родителите ви? - попита магът.
- Не, но съм много добре запознат с вярата на Ахура Мазда.
- Какво стана с вас след това?
- Отначало бях езичник, след това учих в религиозни училища в Германикия, за кратко бях и в Атина. После в Антиохия бяхме двамата с братовчед ми.
- Несторий беше сред най-добрите ученици на Теодор Мопсуестийски - намеси се Теодорит Кирски.
- Аз разбирам много добре всичко, което чух. Няма значение какво е моето мнение, макар че имам такова - каза Бероес. - Само искам да ви кажа, че всеки човек има различно описание на света. Чух вашето описание на света. Реалността е една и вашето описание не е реалността, а само разказ за нея. Само ограничените и тесногръди фанатици смятат, че тяхното описание на света е реалността. Човек има способността да си повярва дотолкова в това, че да унищожи реалността. За много хора реалността не съществува, а е състояние, в което изпадат за миг между самозаблудите си.
Всичко това, което чух, направих не за себе си, а заради посланик Ксеркс. Той показа особен интерес към вашата религия още от Александрия. Там той разговаря с вас, Отче Несторий, лично се изправи срещу Кирил Александрийски, който е и ваш противник, разговаря и с Давос.
- Какво разбрахте, съветник? - попита ме Теодорит.
- Аз слушах не толкова, за да разбера религията ви. Вие разглеждате този въпрос единствено с вярата си и ми е много интересно как така разбирате какъв е Христос, като вие сте обикновени хора. Няма начин без разум и логика Да направите това. Вие имате мнение, което е основано единствено на вярата ви. За мен всички вие сте фанатици и не можете да прозрете в божествената същност. Ние имаме съвсем друга идея. Ние смятаме, че сме деца на Бог. Това, което наричате Свети Дух, ние наричаме оренда - спрях, защото се усетих, че бях казал твърде много.
- Това е странна вяра - каза Несторий. Той явно разбра, че тази вяра не е персийска.
Съжалих за всичко, което бях казал.
- Това е светотатство! - извика патриарх Атик. - Винаги съм знаел, че магите сте безбожници и сатанински изчадия!
Аз не бях маг и зороастриец и не се засегнах, Бероес също не реагира по никакъв начин.
- Всички народи могат да се нарекат синове божи - казах аз, за да замажа ситуацията.
Християните не бяха много доволни, но клатеха глави. Добре че в този момент се намеси Теодорит Кирски.
- Има едно изключение и това са хуните. Те не са чеда божи и не са създадени от Бог. Те не произлизат от Адам. Създадени са от Сатаната и са груби и незавършени. Целият свят и всички народи могат да станат християни, но не и хуните. Те са нова раса, различна от нас. Раса, неспособна да възприеме Божията истина, лишена от тази привилегия още при създаването си. Племенникът на достопочтения Ефрем Сирин, свещеник Абсамий от град Едеса, написа стихове срещу хуните, след като те опустошиха земята ни през 395 година. В тези стихове Абсамий се обръща лично към нашия Господ Исус Христос и го пита защо е допуснал този безбожен народ да превземе Едеса. В Йерусалим пък Йероним написа, че хуните били гневът на Господ.
- Ти не си прав, братовчеде - каза Несторий. - Вие превърнахте хуните в божий въпрос, а те всъщност не са нищо друго, освен добри войници и са проблем не на бог, а на двамата кесари, които не са способни да ги победят. Всички знаем, че хуните не са нова раса, а са обикновени хора и много добри бойци. Те се кланят на своите си богове. Много от апостолите се пръснаха из света и „обърнаха” народите, сред които отидоха, в правата вяра. В миналото ние също сме били езичници, но сред нас е проповядвано евангелието. Апостолите Тадей и Тома са се справили, а синовете на Григорий Велики, които са ходили на север от Армения да проповядват сред хуните, не са успели.
- Затова не са успели - каза Теодорит, - защото хуните са от кал, но създадени без божествената искра. Техният водач ще бъде Антихристът. Те са изпратени, за да ни накажат заради греховете ни и ереста, която се шири по нашите зами.
Бероес се изправи и това беше знак да си тръгваме. Докато напускахме топлата стая, погледнах с известно съжаление към огнището, където гореше силен огън. След това по същия път се върнахме в „Света София”. Олджибай и Орест дори не разбраха, че сме напускали катедралния храм. Те бяха премръзнали и искрено се зарадваха, че ще си ходим, за да могат да се раздвижат и да се стоплят.