Скоро напуснахме „Света София” и се отправихме към двореца, в който бяхме настанени. Тук вече ни чакаше Марпалий, който каза, че трябва да се приготвим, защото тази вечер сме поканени на пиршество в наша чест. Императорът беше решил да ни почете с официален прием. Чувствах се уморен и не ми се ходеше никъде, но не можех да откажа. Беше ми интересно дали императорът ще поиска да му предадем посланието от Бахрам. Не знаех какво да измислим. Главата ми беше празна и нищо не успях да съчиня.
Заех се да почистя ризницата си и двата меча. Исках да съм представителен. Това, че Аспар и Маркиан ме наричаха генерал ме задължаваше да съм на ниво. Без сам да си давам сметка, се приготвях за пира повече заради двамата воини, отколкото заради императора.
Когато влязох в престолната зала ми направи впечатление, че тя е коренно променена. Първото нещо, което ме впечатли, беше светлината. Цялата зала бе обляна в светлината на стотици свещи. Миризмата на восък властваше над цялото помещение. Когато излязох от централната алея, видях масата. Софрата бе дълга колкото помещението. Там имаше две дълги маси една срещу друга, а на най-личното място бе поставена напряко една по-къса маса. Тя беше особено силно осветена.
Докато императорът влизаше, всички станаха, а музиката спря да свири. Ние си бяхме прави, така че не изпитахме никакво притеснение. Теодосий бавно седна. Няколко прислужници се движеха заедно с тяхната свита. Те преместиха столовете под тримата, а после се засуетиха да им напълнят чашите и да поставят чинии пред тях.
Докато траеше всичко това, Марпалий се затича към нас.
- Ваше величество, посланикът на Персия Ксеркс! - всички насядали хора се изправиха и ме поздравиха и с това ме накараха да се почувствам неудобно, че ги вдигам за втори път.
Най-накрая седнах и се настанихме на една от масите.
- Нека първият тост бъде за Ваше величество - извика Аспар и вдигна нагоре златния потир, който държеше в ръка. Видях рубините, които блеснаха като огън, осветени от многото свещи. Мъжете извикаха в чест на Негово величество Теодосий II и отпиха от виното. Ние не успяхме да направим това, защото Марпалий току-що ни бе настанил. Седяхме на вътрешната маса. Аз бях настанен на първото място, Бероес беше до мен. После седнаха Таис и Нефертари, до тях седна Сиджими, а Олджибай застана прав зад стола ми.
- Да пием за Негово Височество посланик Ксеркс, който аз уважавам повече като генерал Ксеркс - извика Аспар.
Мъжете извикаха и пиха в моя чест. Аз само повдигнах пълната с искрящо червено вино чаша. Цветът на напитката беше точно като този на рубина. Отпих малко от течността, но тя ми се стори кисела и студена. Намръщих се, а мъжете, които ме следяха с поглед, се засмяха.
- Посланикът не е много по пиенето! - каза Аспар и се изсмя гръмогласно.
Аспар беше настанен на масата точно срещу мен и така двамата се гледахме в очите. До него седеше Маркиан, а до тях бяха Хризафий и Марпалий. Всъщност Марпалий почти не седна, той сновеше наляво-надясно. До Марпалий седеше императорският преводач Теофил, зад него право стоеше слабичко и дребно момче, до него имаше още един мъж. От разговорите разбрах, че това е известният юрист по римско право Максиминос.
Музиката засвири силно. Мъжете и жените се нахвърлиха върху храната. Ние стояхме по скоро безучастни. Само Сиджими се хранеше по-обилно. На няколко пъти той поиска да му сипят вино в чашата, но аз го изгледах така, че той престана да иска повече вино.
Отначало бях насочил вниманието си към масата на императора. Теодосий почти не се хранеше, Елия Евдокия държеше някакъв плод в ръка и отхапваше от него с такава грация, все едно е сърна.
По някое време Теодосий се изправи и каза:
- Градоначалникът на Константинопол, префектът Кир тук ли е?
Един мъж се изправи. Той седеше до Марпалий.
- Ваше височество, патриций Кир, как е редът в поверения ви град?
- Всичко е наред, Ваше величество! - отвърна Кир.
- Приторът Маркиан съдейства ли ви?
- Да, Ваше величество. Приторът Маркиан и генерал Аспар ми оказват голямо съдействие.
- Нашите гости настанени ли са подобаващо?
В този момент разговорът бе прекъснат от мъж с черни дрехи, който се появи между масите. Това беше монах. След като го разгледах, се уверих, че това е Несторий.
- Ето го и моят духовен съветник и наставник, прескромният и мъдър монах Несторий. Ваше преподобие Несторий, какво има? - попита Теодосий II.