- Ние няма да имаме нужда от преводач - казах аз. - Аз знам гръцки добре, Бероес също.
- Наистина вие знаете езици - каза Несторий, - но ние сме извикали Теофил не като преводач, а като съветник на императора.
Бероес поздрави вежливо учителя на Несторий, а после и Теофил. Магът като че нямаше никакви резерви към двамата.
- Ето, водя със себе си последната надежда на Атина и на света, когото сега наричат езически. Това е моят ученик Прокьл3. Той е надарен с изключителен ум. В него е бъдещето и надеждата ни.
- Това е Леонтий, последният атински мъдрец - каза Несторий. - Той е наследник на школата на Платон в Атина. Днес всички атински мъдреци са под негова опека.
- Императорът иска да закрие нашата школа, която винаги е била звезда в короната на света. Най-големите философи на света са минали през нея и тя винаги е пръскала Светлина над света.
В този момент зад него видях едно дете, което беше около възрастта на прислужника на Теофил.
- Винаги съм знаел, че християните ще посегнат на нас. Те не се посвениха да посегнат на школите в Александрия. Нали знаете как постъпиха с Теон и Хипатия там?
- Знаем - отвърна Бероес. - Да не би да заплашват и вас?
- Не, слава на Зевс. Нас не ни заплашват открито.
Дошъл съм да моля императора да спаси школата ни. Помолих за среща с вас, маге Бероес, защото много съм чувал за вас. Исках да ви видя лично и да ви запозная с проблема ни.
Знаех, че християните няма да ни простят унижението, което апостол Павел преживя сред нас. Не сме виновни ние, че той дойде и се изправи пред всички нас и се опита да ни обори, но не знаеше нищо за логиката и риториката. На всички въпроси на нашите мъдреци той отговаряше, че такава била вярата му. Но сам дори не знаеше какво е вяра. От този момент християните ни нарочиха за врагове. Днес Теодосий е решил да ни закрие и така да доведе до пълното ни унищожение.
Тук в Константинопол той издига друго голямо училище -„Магна Аура”. Това е същото като нашата академия, но вместо философия вътре се преподава християнство.
- Как сте влезли тук? - прекъснах думите на Леонтий.
Въпреки че не ме включваха в разговора въобще, изпитвах натрапчивото усещане, че това е заговор. Притеснявах се да не излезем заговорници с един езичник. Ние и без това бяхме подозрителни за християните. Очаквах във всеки момент да видя ъгловата доволна челюст на Маркиан и мечовете на войниците му, които да ни обвинят в заговор. Всичко, което се случваше, беше толкова подозрително, че исках веднага да се махна от тук.
- Аз съм тук съвсем официално, посланик.
- Да, да - намеси се Несторий. - Всички ние сме официално тук. Всъщност ритор Леонтий е баща на многообичната ни императрица Елия Евдокия.
- Какво! - не успях да прикрия изумлението си аз.
- Посланик, виждам, че не ви е удобно тук сред нас. Всъщност ние искахме да се видим преди всичко с маг Бероес. Можете ли да ни изчакате? Ето с вас ще дойдат Прокъл и Бигилас.
Така ние тримата бяхме изгонени по не най-дипломатичния начин. И ако за двете момчета това не беше обидно, аз се почувствах много зле. Аз бях посланик на велика империя, как смееха да ме третират все едно, че съм малко дете?! За миг се спрях, толкова много си бях повярвал, че бях забравил, че сме просто едни измамници, които досега имахме късмет и само благодарение на това все още не бяхме разкрити. Тази мисъл ме накара да се успокоя и аз се примирих. Тримата се примъкнахме към края на дългата маса. Всъщност това беше същата маса, на която в началото на вечерта бях седял като почетен гост на самия император. Сега тримата седнахме един до друг. Наоколо нямаше други хора. Само един дебел царедворец беше седнал през пет-шест места и след като беше преял, сладко поспиваше, така както си беше седнал на стола. Ние нападнахме храната, която беше останала пред нас. От началото на вечерта не бях посмял да се наям добре. Там пред погледите на Аспар и Маркиан, на патриарха не посмях да се отпусна и да хапна добре. Сега от яд или от времето, но бях огладнял. Всъщност двете момчета бяха доста по-малки от мен. Попитах Прокъл и Бигилас на колко години са. Прокъл беше на 12, Бигилас - на 14, аз бях на 23. Аз бях мъж, а те - деца.