Бях се разпалил дотолкова, че бях забравил къде се намирам. Сцените е лова в блатата на Ктесифон се бяха върнали е такава сила в спомените ми, че отново преживях онзи ужас. Не знаех обаче дали не стигнах твърде далеч. Едва ли имаше дипломат, който да говори така за своя владетел и то пред чужд дипломат. Освен това се сетих, че бях разкрил твърде интимни неща за Бахрам. Сигурно само миг след като се разделим с Марпалий в някой секретен документ в някоя килия на византийската канцелария щеше да бъде записано, че шахиншахът на Персия ходи на лов сам и непридружаван от никого в блатата северно от Ктесифон.
За да замажа гафа, който бях сътворил, вече много по-спокоен казах:
- Бахрам обожава лова. Той е запазил древните ловни полета на асирийските царе и там ловува лъвове.
Марпалий явно бе разбрал, че като говорех за лова в блатата лично съм го преживял, защото ме гледаше със съчувствие.
- Вие, патриций Марпалий, ме питахте какъв е персийският двор в сравнение с константинополския, ето такъв е! Различен. Всеки владетел прави своя двор според себе си.
Марпалий или не беше забелязал моя гаф, или не издаде е нищо, че ще се възползва от него. Това обаче бе едно от най-ценните качества на дипломата - прикритостта. Вече бях разбрал, че византийците са майстори в прикритостта и подмолността. Така че бях сигурен, че моят събеседник е заинтригуван от разговора.
- Като слушам какво ми разказвате за персийския двор се изпълвам с желание да дойда и да го посетя - каза Марпалий.
Не разбрах дали това беше казано просто ей така, или Марпалий ми намекваше, че трябва да уредя официално посещение на византийска делегация в Ктесифон. Изтръпнах. Направих се, че не съм чул думите му и замълчах. Като не получи отговор, видимо изненадан, церемониалмайсторът продължи да настоява за посещението в Персия. По някое време аз го прекъснах.
- Ще ми разкажете ли за варварските народи? - попитах аз с тайната надежда да науча повече за българите и хуните.
- Посланик, нашият двор вече не е същият - заговори церемониалмайсторът. - Европа вече не е същата. Някога ние се гордеехме с това, че носим сигурност, мъдрост и Светлина на света. Великата ни империя властва над Запада повече от половин век. Днес тя вече не е същата. Наистина, все още има империи, които обединяват народите на запад, но те вече не са онези империи. В Римската империя властва вестготът Теодомир. Там влияние имат остготите от рода на Амалите.
„Безупречните”, веднага се сетих за трите силни воина, които ме бяха изпреварили.
- Гепидите на Ардарик са силни. Крал Аларих също управлява в техните земи. В Рим Стилихон има повече власт, отколкото императорът. Германите все още не са покорени. Там управлява сегашният владетел Данкрат. Досегашният император на Рим Хонорий едва се справяше да задържи властта. Силата на Рим всъщност е в ръцете на неговия военачалник, полуварваринът Стилихон.
Лоши дни настъпиха за Западната империя, не че в Източната не властва Аспар, а преди това баща му Ардабирус.
Тези дори когато станат християни, не са истински последователи на Христа.
Не разбрах последните думи на патриция.
- И Ардабирус, и Аспар, и всички готи не приеха християнството, което ние изповядваме, а прегърнаха арианската ерес.
- Тогава нали арианската ерес беше официалното християнство? - попитах аз.
- Така е, но днес вече не е така.
- Какво са виновни за това Аспар и другите? - попитах аз. Марпалий се сконфузи от тази моя забележка и замълча. - Защо стана така? - заинтригуван попитах аз, но всъщност вътрешно ликувах. Не знам защо, но ми се струваше, че този въпрос е важен и трябва да си го изясня.