- Много народи дойдоха от Азия и останаха в Европа. Европа днес е повече варварска, отколкото римска или гръцка. Варварите нахлуваха в земите на европейците и никой не можеше да ги спре. Още преди Рим тук дошъл един народ, който бил от север, той стигнал до Карпатите, тук се разделил на две части, едната тръгнала на юг, влязла в Тракия, стигнала до храма да Аполон в Делфи. Там в подножието на храма и планината гърците успели да отблъснат този народ. Те се наричали келти. Келтите се върнали, траките също ги прогонили. Една част от келтите преминали от тук през Византион и отишли чак в Мала Азия.
След загубата, те се върнали обратно в планината, която от онзи момент носи името Алпи.
Така келтите отначало се заселили в най-високата планина на Запад (Алпите). По-късно се разселили на север, чак до Голямото северно море, стигнали до Галия и я заселили, преминали и на острова наречен Албион (днес Англия). Този народ бил родствен с всички азиатски народи, дори с хуните.
Римляните превзели трудно Галия на келтите. Когато се преместили на острова, там също открили келти. След това римляните през цялото време воювали с германите, даните и скитите.
Келтите се намирали в северната част на скитите. От скитите произлизат всички народи дошли след това като вълни на запад. След келтите на Запад тръгнали вандалите. Днес те живеят в Иберия и се ръководят от краля им Гейзерих. След скитите дошли аланите, след тях сарматите, готите;, хуните, българите... - като каза българи, Марпалий се сконфузи. Той явно се сети, че българи вече нямаше. Това разбрах от поведението му. Той, разбира се, не предполагаше, че съм усетил смущението му и, без да се поправи, продължи: - Кои ще бъдат следващите? Ние сме като крепост, стоим на пътя на всички тези народи, нашите стени са блъскани от прииждащите племена като вълни, а основите ни са подкопавани от народите оставащи в нашата територия. Това е наша стара политика, да изправяме един номадски народ срещу друг. Тези народи, които са в нашата периферия, наричаме конфедератни и те отговорят за сигурността ни отвън. Днес ние сме превзети отвътре от остготите. Те са нашият щит и меч. Аспар има повече влияние от самия император. Почти всички генерали са готи и войниците ни също. Именно тях трябва да молим да ни спасят от хуните, тези изчадия адови.
По някое време ми се доспа толкова много, че за малко щях да задремя на стола си. Гостите също бяха уморени. Музиката вече звучеше по-протяжно и вяло, а хората, които танцуваха, правеха болезнени гримаси като че ли са поставени на изпитание, а не да танцуват.
По някое време император Теодосий се изправи и музиката спря.
- Моята леля Гала Плацида ме уведомява, че след няколко дни ще се върне при нас в Константинопол. Тя сега е в Тесалоники. Придружавана е от императора на Западната Римска империя Валентиниан - пресветлия ми братовчед, и от неговата сестра Хонория. Затова скоро ще има пир в чест на пресветлите ни гости.
- Коя е Хонория? - попитах аз.
- Тя е сестра на синовете на Теодосий Велики, последният император, при когото империята беше цялостна. Той имал двама сина и една дъщеря. Хонория е най-малката и е дъщеря на Теодосий от втората му жена Гала. След смъртта на Теодосий, най-големият брат Хонорий бил определен за неин опекун. На Хонорий било отредено да властва над Рим, а на по-малкия брат Аркадий се паднал Константинопол.
Както ти казах обаче, властта в Рим не била в ръцете на Хонорий, а на Стилихон. Той бил силен човек, властен и с твърда десница държал властта над Западната част на империята. Стилихон, понеже бил полуварварин, имал план да се сроди по всякакъв начин с династията на Теодосий Велики и така да завземе властта в Рим.
Той се оженил за племенницата на Теодосий - Серена. Двете му дъщери последователно, една след друга, се женили за Хонорий, а Гала Плацида, тази nobillisima puella (благородна девица) била определена за жена на сина на Стилихон - Евхерий.
Гала и Евхерий обаче били много малки и така и не успели да консумират този брак.
Силата на Стилихон държала далече враговете и вестготите, които били по границата на империята. Това Хонорий разбрал съвсем скоро. През 408 година, след множество интриги, Стилихон бил свален от власт и екзекутиран. Императорът го обвинил в опит да завземе властта. Смъртта на Стилихон разклатила империята. Скоро бил екзекутиран и неговият син Евхерий. Още другата година вестготите на Аларих се втурнали в пределите на империята и обсадили Рим. Сенатът и Гала Плацида обвинили за това жената на Стилихон и братовчедка на Гала Плацида - Серена, и я екзекутирали. На другата година готите отново дошли и обсадили Рим. В това време Хонорий се бил оттеглил в новата си столица Равена и отказвал да приеме предложенията им. За да вдигнат обсадата този път се наложило да им бъдат дадени заложници, един от тях била Гала Плацида. Така през 409 година тя попаднала в плен при вестготския крал Аларих.