Поздравих Аспар, обърнах се и потърсих с поглед Таис и Бероес. Те се бяха оттеглили зад мен.
- Трябва веднага да тръгваме! - каза Таис. - Да се махаме оттук!
- Може би Аспар и Маркиан са ни разкрили? - каза Бероес.
- Аспар защо каза, че не си персиец? - попита ме Таис. - Може би знае, че си хун.
- Това е дълга история - отвърнах аз.
- Да ходим! - подкани ни магът.
Тръгнахме да излизаме между тъмните колони. В самия край на колонадата пред нас изплува огромна сянка.
- Посланик, къде сте тръгнали? - попита Маркиан.
- Прибирам се - отвърнах аз, но спуснах ръцете си и хванах двете ръкохватки на мечовете.
- Аз съм по-добър воин от теб и дори от прехваления ви шах Бахрам - каза Маркиан.
Гигантът наистина беше много силен физически. Бях сигурен, че като сила той е по-силен от всеки в залата и дори в армията си, но в същото време познавах несломимия дух на дивия Бахрам. Кой ли от тях щеше да излезе победител в битка помежду им? Маркиан - праволинеен, мощен като бик или ,дивата задница” Бахрам. Маркиан беше войник, той бе свикнал да понася всичко и да се подчинява, да изпълнява заповеди, той беше син на легиона и това се излъчваше от всяка частица от тялото му. Бахрам беше роден принц, волен, свободен, силен и необуздан. Той беше воин не по принуда и обучение, а защото такава беше природата му. Той приличаше на див кон, на степен воин. Той беше звяр. Бях сигурен, че Бахрам ще понесе много повече лишения и ще бъде много по-издръжлив от Маркиан. Маркиан обаче беше огромен. Той можеше да си съперничи по размери и сила само с Грот. Грот обаче беше победен от Баяр. Аз бях висок колкото Баяр, макар и по-слаб от него, все пак това означаваше, че сигурно можех да победя Маркиан. Баяр! В следващия момент си дадох сметка, че Баяр беше много по-добър воин от мен. Учудих се на себе си, как смеех въобще да се сравнявам с него?! Това обаче се отнасяше за битка без оръжие. Ако се биехме с мечове, имах по-голям шанс, защото в ръцете си държах двата най-добри меча в света. Докато мислех всичко това, Маркиан ме нападна без никакво предупреждение. Той извади гладиуса си и замахна към мен. Късото оръжие беше много бързо и не успях да извадя двата меча. Отскочих назад. При това се блъснах в Таис и Бероес, които бяха зад мен и не очакваха нападението на огромния мъж. Маркиан замахна отново с всичка сила. За мен нямаше съмнение, че той иска да ме убие. Мъжът явно беше със засегната чест и не •беше успял да се въздържи. След втория замах той се готвеше да нанесе трети удар. В този миг в мрака зад него видях Аспар. Като лешояд, генералът беше усетил миризмата на кръв и веднага се бе появил. Той стоеше в мрака с кръстосани ръце и гледаше като безизразна статуя. Маркиан отново замахна, този път защитих с двата меча. Мечовете щастливи звъннаха при удара. Маркиан продължи да напада и да нанася удари, които аз защитавах. Той беше воин с много добри умения. Вече знаех, че римската школа на боя с гладиус е проста и директна. Римляните не се славеха като виртуозни майстори на меча. Тяхното оръжие беше късо и не беше пригодено за дуелиране. То беше създадено да убива по най-прекия, директен и бърз начин. Гладиусът беше пригоден да сече, мушка и разпаря, без никакви заобикалки и орнаменти. Техниката на Маркиан беше проста и директна. Той удряше и удряше. Беше като бойна машина. Почти си го представих в битка на бойното поле. Там, когато воините се срещат гърди в гърди, когато мястото е малко, когато усещаш дъха на врага пред теб, когато миризмата на евтино кисело вино, излизащо от устата на мъжа, когото ще убиеш след малко, те опива. Там Маркиан щеше да бъде лъв. Виждах огромните гърди на мъжа, тежката му ръка нанасяше толкова бързи и силни удари, че едва смогвах да ги защитя. Късото острие на гладиуса перфектно отговаряше на този начин за водене на битка. Добре че бях с два меча и така успявах да се защитя. Чак сега си дадох сметка, че ако не бях майстор на меча, ако не бях обучаван още от дете от Баяр, ако не бях Шатрумардхана, щях да съм мъртъв. Осъзнах колко различни и дори противоположни бяха техниките на индийците и ромеите.
От самото начало практичните, прости техники на Маркиан имаха предимство пред моите защити. Тъкмо се канех да нанеса и аз удар, когато ми направи впечатление, че Аспар направи някакъв жест и от другата страна на колоните се появи Антемий с няколко преторианеца и сложиха край на битката. Те отведоха Маркиан. Искаха да отведат и мен, но аз се възпротивих. Отвърнах, че Маркиан е започнал, а аз само съм се бранил. Това като че задоволи Антемий, а и си личеше, че той се чувства неудобно да ме задържа, сигурно се притесняваше да не предизвика скандал между Персия и Константинопол.