Тълпата се разотиде толкова бързо, колкото се бе събрала. Аспар остана последен до мен.
- Посланик, искам да ти кажа това, което бях започнал! Може ли да останем насаме?
Направих жест на Бероес и Таис да отидат да потърсят Олджибай и Сиджими. Те трябваше да са пред огромната порта на залата. Аз застанах пред готския генерал, без да прибирам двата си меча.
- Още баща ми е започнал да лъже какви сме и кои сме - каза готът. - Аз продължавам. Аз дори знам от кой народ си. Аз съм воин. Цял живот съм бил такъв. Роден съм като воин. Никога не мога да сбъркам воин от моя народ с воин от друг народ. Ние сме друг вид хора, ние сме родени други, ние сме духове, змейове.
Видях те как държиш мечовете, как ги въртиш и се биеш и вече съм напълно сигурен. Наблюдавал съм персите в битка, виждал съм хуни, скити, сармати, алани, вандали, ромеи, траки, исаври. Ти не си като тях.
Аз цял живот се правя на такъв, какъвто не съм. Тук в двора на власт са остготите. Още баща ми решил да се направи на такъв. Той излъгал, за да оцелее. После лъгал, за да бъде силен. Аз също цял живот лъжа. Ти също лъжеш. Аз те разбирам, посланик. Аз правя това, което ти правиш. Ще ти кажа само едно име, за да разбереш, че знам. Не искам да ми отговаряш.
Аспар се приближи до мен, наведе се над ухото ми и прошепна само едно име. То ме разтърси в дъното на душата ми. Аспар наистина беше прав и знаеше всичко за мен. Как се беше досетил, откъде беше научил, нямаше значение.
„Тангра” - това прошепна в ухото ми Аспар.
- Ти!? Откъде знаеш? - попитах аз.
- Аз съм българин като теб. Баща ми беше българин, българин съм и аз. Ние пазим империята и сме войниците тук.
Цял живот се правя на гот, но съм българин. За ромеите ние всички сме скити. Те не различават номадите и ни смятат за един народ, като че излизаме от пръстта и от степта, а не се раждаме от майки. Те дотолкова са насочили поглед към собствения си пъп, че нямат сили да ни различат. Това ни спасява. Днес вече никой не си спомня какви сме.
- Ти си българин?! - прошепнах аз на български. След това, за да не изглеждам глупаво, лъжейки, казах: - Веднага разбрах, името ти означава „див сокол”.
- Да! - отвърна той. - Теб кой те е учил? Бил е някой от големите български багатури.
Изпъчих гърди с гордост и казах:
- Аз съм ученик на Баяр.
- Баяр! - едва не извика Аспар. - Това е най-добрият воин, когото съм виждал.
- Ти познаваш учителя Баяр?! - изразих учудването си и аз.
- Баща ми Ардабир беше приятел на багатур-багаина Баяр.
- Той стана кавкан на българите - уточних аз.
- Приляга му - изрази уважението си Аспар. - Какво стана с него?
- Не знам нищо. В онази битка аз паднах и не знам как завърши. Оттогава се скитам по света.
Доверих се на византийския генерал и най-висш сред военачалниците.
- Един от хората ми, който е от тюрките, също е ученик на моя учител. Нали знаеш какво стана с нас?
- Да! Тангра така е пожелал.
- Ти не си тангрист - казах аз.
- Да, аз съм християнин, но вярвам в учението на Арий. Това учение е най-близо до нашата вяра. Всички знаят, че съм ариан, но никой не смее да ме нарече открито еретик.
- Какво беше арианството? - попитах аз. Спомнях си за александрийския монах Арий, но не можех да си спомня в какво точно се изразяваше неговото учение.
- Неговото учение е най-близко до нас, воините от номадските народи. Всички ние сме воини. Всички ние знаем, че сме деца на Бог. И въпреки че вярваме в един и същ бог, ние го наричаме по различен начин. Българите го наричаме Тангра и знаем, че сме негови синове. Именно затова за нас тази идея не е толкова разтърсваща.
В арианството се казва, че Бог и Исус Христос не са равни. Те имат различни природи и ако Бог е всичко, този, който е създал всичкото, Христос е създаден от Бог.
Нашите постулати твърдят, че Словото, Логоса, Исус Христос и Бог-Отец не са единосъщни. Те са различни и с различна природа. Който твърди, че Бог може да бъде човек, значи принизява божествената природа.
Вторият постулат е, че Синът, когото другите наричат Исус Христос, е творение на Бог и макар и съвършен, не е равен на Бог.
Третият закон на арианството е, че светът, материята, „вековете” са били създадени заради Бог и съществуват чрез него. Той е бил преди всички светове. Съществувал е много преди Исус да дойде при хората. Но все пак преди Бог да го създаде, Синът не е съществувал.