- Но вие смесвате Исус с Адам - казах аз. - В кабала и в юдеизма наричат това същество Адам Кадмон.
- Досега съм водил много спорове и никой не успя да ми обясни как така Бог едновременно е Създател на всичко и в същото време е Исус Христос. Същество родило се като човек и живяло сред нас, хората. Как така Бог е бил едновременно Бог и в същото време Исус Христос? За мен е очевиден слабият момент в това твърдение. Целият ми опит показва, че Бог си е Бог, а Исус е същество, създадено от него. Той и затова е наречен Син Божи. Може ли синът и бащата да са едно и също нещо? Това е нелепо! Очевидно синът е различен от бащата и създаден от него. Макар да е съвършена неговата природа, Исус не е Бог и за мен това е напълно ясно. На това ни е учил отец Арий и неговият апостол Улфила, който дошъл да покръсти готите. За нас, българите, арианството е най-естественото учение от всички учения в християнството. То е най-близо до това, което знаем от Тангра.
Въпреки че арианството било осъдено като ерес на Първия Никейски събор през 325 година, за мен то е автентичното християнство.
- Аз знам - казах аз, - че в първите евангелия Исус дори не е наричал себе си „Син Божи”.
Аспар ме изгледа учуден. Той беше вдигнал високо веждите си.
- Всъщност това ми го каза един християнски учен-гностик в Александрия.
Тъй като Аспар продължаваше да ме гледа все така изумен, се почувствах длъжен да допълня. - Казваше се Давос. Каза, че Първите евангелия - тези на Тома и Юда, твърдят това.
- Въпреки това аз знам, че всеки българин, който веднъж се е родил такъв, остава българин завинаги, а всеки българин е създаден от Тангра. Няма значение как ще го наричаме, Тангра е наш Бог. Орендата ни позволява да приемаме друга религия и да вярваме в каквото си искаме, но щом сме родени българи, щом сме подвластни на орендата, ние сме тангристи.
Така както ми говореше, без никакво предупреждение, Аспар се обърна и се „стопи” в мрака.
Скоро се присъединих към останалата част от групата ни. Сиджими и Олджибай вече бяха разбрали какво се беше случило. Те бяха недоволни.
- Това било заговор срещу твой - беше сигурен монголецът.
- Веднъж да те оставим и веднага ще те нападнат - беше недоволен и Сиджими.
От този ден ние бяхме въвлечени във вихъра на дворцовия живот. Той беше един огромен водовъртеж от клюки, слухове, интриги, колкото повече оставаш в него, толкова повече потъваш. Изведнъж цялото ти внимание се насочва Към него и за теб престава да има друг свят. Всички хора, които определяха ромейската политика, всички участващи в живота на двора, бяха обсебени от това, което се случваше в двореца на василевса и около него. За тези хора нямаше друг живот. И ако си бил дори в периферията на двореца, оставаш с вперен в него поглед завинаги. Константинопол беше пълен с жени, които са били за малко в досег с двореца и които всячески се бореха отново да бъдат поканени или да станат част от този живот. Това множество от мъже и особено от жени съставяше един най-широк кръг на двореца. След това бяха хората, които наистина вземаха участие в политиката и живота на двора и сред тях имаше една малка групичка от петдесет-сто човека, които бяха ядрото на двора. Начело, разбира се, стоеше владетелското семейство, всеки един от които имаше различно значение и влияние върху дворцовия живот.
Всичко това започнах да разбирам без да искам.
За да живееш в тази среда, трябваше да знаеш много, да имаш информация във всеки един момент какво се случва, за да се ориентираш правилно. Дворецът в Константинопол беше като джунглата на Индия. Всяка грешка можеше да ти коства живота. Да знаеш и да следиш мълвата беше най-важното нещо. Без да искаме, скоро ние също бяхме въвлечени в този водовъртеж. Ето какво разбрах. Дворът на императора се делеше на няколко лагера. Те бяха обуславяни от самите членове на кралското семейство. Всеки един от лагерите имаше привърженици и така се вървеше, докато не се стигне до обикновените хора на империята. Всеки един от тези лагери беше като корен, който се вкореняваше в цялата империя.
Освен в политиката, тези лагери се различаваха и по религиозни въпроси. Единият от лагерите беше на самия император, той беше уж в неутрална позиция, но в същото време негов личен съветник беше Несторий. Всички вярващи вече знаеха за нетрадиционните възгледи на Несторий. Само не беше ясно дали са формирани в Атина, в школата в Антиохия, или бяха плод на негови лични мисли. Несторий влияеше на императора и за всички това беше ясно.