Елия Евдокия беше прикрепена към императора. Бившата езичница и поетеса явно не смееше открито да заяви своите религиозни предпочитания в християнството. Императорът, разбира се, контактуваше и с другия лагер, който беше изразител на традиционните възгледи в християнството след Никейския събор. Православните не се водеха обаче от патриарх Атик, а от сестрата на Теодосий - Пулхерия. Теодосий се опитваше да спазва баланса между двата лагера, но му беше трудно: За повечето християни беше видна неговата симпатия към Несторий.
Аспар пък беше ариан. Той сигурно също влияеше на вярата на императора, макар аз лично да не можех да разбера как. Не можех да си представя как Аспар и готските генерали разговарят с императора за религия. Макар че все още помнех яснотата, с която Аспар ми беше обяснил нещата свързани с арианството.
Други лагери, които въздействаха на императора и неговата вяра, бяха тези на езичниците. Те се криеха и аз не знаех нищо за тях. Не вярвах Елия Евдокия да е проводник на техните идеи. Като бивша езичница тя беше зорко следена от Пулхерия. Говореше се, че атинянката симпатизирала на езичниците и евреите. Дали баща й не беше дошъл с тази цел в Константинопол? Нямаше как водачът на Атинската философска академия да не се опитва да влияе на императора. Дори когато молеше за милост за школата, това всъщност си беше търсене на опека.
Имаше и още много други фракции и течения, но за повечето от тях аз дори не подозирах.
Освен по религиозни причини, имаше лагери, които се различаваха и по политически. Всъщност може да се каже, че политиката в империята се водеше от две места: от двореца и от хиподрума. В двореца се „ковеше“ висшата политика. Там се решаваха съдбините, там се управляваше реално. Народът обаче не беше пропуснат, той управляваше от хиподрума, като се беше обединил в огромни групи. Отначало тези групи ходели на хиподрума само за да се наслаждават на зрелищата, предлагани там. Хиподрумът беше много голям. Той беше центърът на града. Около него се намираха царският дворец и повечето важни черкви. Константинопол нямаше агора, както в останалите градове. Той нямаше и темнос4. Хиподрумът беше сърцето на Константинопол, а агорите и темносите бяха около него. Тук се събираха почти всички хора и това идваше да покаже, че в този град управляват хората.
В градовете отначало се правели стадиони. В тях се състезавали спортисти в различни дисциплини, като върхът винаги е бил панкратионът. Гърците и траките много обичали този вид спорт. Той представлявал битка, борба и юмручен бой обединени в едно. За да стане един състезател шампион в Олимпийските игри, той задължително накрая трябвало да стане шампион в панкратиона. Ако това не се случело, той не се обявявал за шампион. Траките и гърците обичали панкратиона и изградили стадиони, на които да наблюдават любимите си състезания. По-късно тези стадиони били заменени от арени, на които вместо панкратионисти излизали да се бият любимите на римляните гладиатори. Най-голямата арена била Колизеума в Рим. Тези арени изникнали на мястото на стадионите. С приемането на християнството като основна религия в империята, гладиаторските борби били забранени. Отначало това станало в Александрия. В самия Рим последната гладиаторска битка се състояла през 405 година. Според християните дори самият Бог преди няколко години сам показал, че гладиаторските борби не са му угодни. През 422 година при силно земетресение на Колизеума били нанесени щети. Тук в Константинопол хиподрумът беше непокътнат. Християните бяха забранили гладиаторските борби, като проява на варварство и езичество, но тълпата не можеше да бъде оставена, без да я занимава нещо. Когато хората остават без хляб и зрелища, те се обръщат срещу тези, които са начело. Императорите скоро разбрали това и възродили надбягването с колесници. Още в най-древни времена надбягването с колесници било любимо занимание както на траки, така по-късно и на гърци и римляни. Сега християните били принудени да се върнат към началото. Отново надбягването с колесници и залагането на тях станало любимо зрелище за тълпите. Хората преживявали всяка победа и загуба. Те се обединявали около определени отбори, оформяли се по квартали, по прослойки и дори членството към даден отбор се предавало по наследство.
В хиподрумите се събираха така наречените партии. Всяка партия разполагаше с доста членове. В основата на всичко бяха отборите на колесниците и много хора, които се грижеха за конюшните, за конете и хиподрума. Най-популярните хора в империята след императора бяха иниохите. Това бяха водачите на колесници, които бяха много известни и обичани от хората. Това бяха новите атлети и гладиатори.