Партиите, освен с чисто спортната си дейност, участваха и в политиката. Отначало съществували две партии, но по-късно се оформили четири, като всяка от тях имала съюзници и вечни врагове. Всяка партия си имала цвят и се наричала на него. На хиподрума отдясно на императорския трон сядали венетите сините, а отляво - прасините зелените. По правило борбата на хиподрума, а и в политиката, се разгаряла между тях, а останалите партии се присъединявали съответно русините червените към венетите, а левките белите - към прасините.
Борбата между партиите беше много ожесточена и сложна. На няколко пъти Марпалий се опита да ми обясни, но всичко беше толкова сложно и объркано, че скоро се отказах от намерението си да разбера в дълбочина политическия живот в Константинопол.
В двореца партиите също бяха много и сложни. Пулхерия се опитваше да привлече за съюзник Маркиан. Той в същото време беше в лагера на своя командир Аспар. Чуваше се, че все по-често Елия Евдокия се усамотявала в дълги религиозни разговори с Несторий. Това не се харесвало на Пулхерия, която чувствала как влиянието на православието над двамата с императора намалява. Гостуването на Гала Плацида усложняваше всичко. Тя беше искрено вярваща и принадлежеше към лагера на Пулхерия.
Започнах да разбирам защо императорът се бе отнесъл толкова внимателно с нас. Той изтегляше всичките си войски от границата с Персия и ги насочваше на запад за среща с легионите на Йоан. Сега той се нуждаеше от мир с шахиншаха, за да си осигури спокоен тил. Затова може би беше забранил да се бием с Маркиан.
Това бяха мислите, които ме вълнуваха, докато слизах на среща в голямата приемна зала. Марпалий беше дошъл, а със себе си водеше още някого.
- Посланик! - патрицият ме посрещна преливащ от любезност.
Зад него видях Несторий и Леонтий, също и малкия Прокъл. През прозорците бях забелязал, че всички тези мъже бяха съпроводени от голям ескорт воден лично от Антемий. Водачът на преторианците обаче беше останал отвън.
- Какво ви води насам? - попитах аз.
- Посланик, днес вашият дворец ще бъде център на новините, идващи от двора - някак развълнуван каза Марпалий.
- Защо? - искрено се учудих аз.
- Императрицата е заявила на императора, че иска днес да ви гостува и да се запознае, чрез дамите от антуража ви с персийския двор. Така че императрицата скоро ще дойде.
Веднага разбрах всичко. Елия Евдокия явно използваше този предтекст, за да се види с Таис. Сега разбрах какво правеше Антемий в двореца. Той сигурно вече разпределяше постовете и проверяваше сигурността на двореца, в който живеехме. Императрицата, една от най-важните фигури в империята, скоро щеше да бъде тук и преторианският командир вече вземаше мерки, за да осигури всичко за нейната безопасност.
- Ние също сме ви дошли на гости - казаха Несторий и Леонтий.
- Влизайте! Влизайте! - извика зад мен Бероес. Явно той беше поканил мъжете, които чакаха в приземния етаж.
- Трябва да отидем в Магнаурската школа - каза Несторий. - Вие двамата също сте поканени.
Реших да тръгна с мъжете. Този ден нямах друга работа, освен това не исках да бъда проверяван или да преча на жените да се видят. Олджибай тръгна с мен. Сиджими се упражняваше със своите оръжия и остана да пази Таис.
Нашата групичка се движеше бавно из улиците на Константинопол. Зимата ставаше все по-слънчева и студът вече не „хапеше” толкова силно.
- Императорският университет е първото учебно заведение от този тип - каза Несторий. - Откриването на тази школа се готви от няколко години. Не напразно тя е построена до великата катедрала „Света София”. Мнозина смятат, че вярата и науката винаги са били във вражда, но аз знам, че това не е така. Вярата и науката са във връзка.
Леонтий се намръщи при тези думи.
- Вие правите нещо, което го е имало от много години. В Атина нашата академия е от столетия. В почти всички древни полиси е имало училища и академии. Там се събирали учените, преподавало се знание. Няма голям философ или учен, който да не е посещавал такива школи. Няма голям учен, който да не е бил учител и преподавател в такива школи.
Вие смятате, че вашият университет е първият, но това съвсем не е така.
- Вас защо ви канят, учителю Леонтий? - попита Несторий.
- Аз съм тук не само заради молбата, която отправих за спасяването на древната Платонова академия, но и за да обменя нашия опит с вашите учени. Науката е една, независимо коя религия властва в момента. Вашите първи мъже искат да създадат академия. Те са разбрали, че без наука не може да има прогрес. След времената за рушене, трябва да дойде време за градеж. Без наука градеж е невъзможен. Колкото и да искате християнството да се уповава само на вярата, това е невъзможно. С вяра не може да се изгради нито една сграда. С вяра житото не може да порасне, да се отгледа и ожъне, вярата не може да премести вода и да напои нивата.