Вие, Ваше величество, ми казвате, че трябва да дойдем и да преподаваме на богатите. Да работим за държавата. Може би затова ще има други хора избрани от вас. Ние не сме за тази работа. Философът трябва да бъде преди всичко свободен. Той не е учен. Той е човек със специално отношение към живота и света. Често това остава неразбираемо за тези, свикнали да гледат на света от гледна точка на изгодата и материалното. Прокъл никога няма да дойде тук, той и аз предпочитаме да живеем по нашия начин, отколкото да умрем тук по вашия.
- Това не го разбирам - каза Теодосий. - Нали всяка наука трябва да донесе някаква изгода на обществото? Какъв е смисълът от нея, ако тя не направи това?
- Не всяка наука се стреми към полза. От гледна точка на обществото науката трябва да го направи, но философията няма нищо общо с обществото, макар че обществото е социализирало и нея. Всъщност философът живее заради себе си. Той е центърът на света. Той е обектът на занимание на неговата наука, той е самата наука, той е и ученият (субектът). Това е философията. Тя няма нищо общо с ползата за обществото и не признава изгодата, държавата и никого другиго.
- Това, което говориш, Леонтий, е много опасно - каза Теодосий. - Ти отричаш държавата, властта и самия император.
- Това е светотатство и безбожие! - извика Несторий.
- Знам, че е така - спокойно и с достойнство отвърна Леонтий. - Не бих ви го казал, ако не ме питахте. Ето защо аз не бих искал да дойда в Константинопол.
- Но ти ми помогна да изградим тази школа. Помогна на арменския учен Масрот Маштоц да направи християнска академия в Армения преди две години, защо го направи?
- Аз помагам, но не бих робувал.
Императорът направи знак на преторианците и на всеки вход застанаха по двама от тях. Останалите мъже насядаха на първия ред, така те образуваха тесен кръг и можеха да си говорят съвсем свободно. От едната страна седеше императорът, срещу него беше Бероес, а от двете им страни - Несторий и Леонтий.
- Господарю - каза Леонтий, - християнството все повече се намества в света, но то съвсем не е единствената вяра и религия. Има много и различни описания на света. Всеки човек има право да вярва в каквото си иска и никой човек няма право да налага вярата си над останалите.
- Добре! Добре! - махна с ръка императорът. - Няма да закривам академията!
- Дори вие да не го направите, това ще бъде направено - отвърна Леонтий.6
- Вие как смятате? - попита Бероес. Въпросът му бе насочен към монаха.
Аз стоях отгоре и гледах всичко, което ставаше под мен. До мен дойде и седна Прокъл. Малкото момче също като мен слушаше внимателно това, което си говореха мъжете.
Несторий разказваше за своята идея, за двоичността на природата на Исус. Според него Спасителят имал две природи, които били самостоятелни. Спасителят затова бил такъв, защото обединявал в себе си тези две природи.
Човешката природа била несъвършена. Затова Исус се бил родил и можел да живее като човек. Именно поради тази своя природа Исус бил самоусъвършенстващ се и самоопознаващ се човек. Той самоопознавал божествената си природа и същност.
- Подобно нещо проповядват индийците. Това те наричат йога. Там се говори за сливане с Брахман или с божественото. Магите в Персия имат същата вяра.
Исус самоопознавал божествената си природа, а самоусъвършенствал човешката си, плътска, несъвършена същност.
- Ясно е, че Христос не може да усъвършенства божествената природа, която е съвършена - каза Бероес. - Как обаче променя човешката същност? Кой му казва в каква посока да промени себе си и да се самоусъвършенства?
През цялото време слушах внимателно думите на Несторий. Това беше много различно от общоприетата вяра след Никейския събор, вярата, която се нарича източно православие; Не се чувствах щастлив, че не бях поканен да седна при по-възрастните и мъдри хора, които бяха част от най-малкия кръг.
- Посланик Ксеркс, може да ни каже за една различна гледна точка. Посланик, ще ни кажете ли?
Тези думи бяха казани от Бероес и бяха насочени към мен. Отначало се стъписах, защото не очаквах да бъда включен в разговора. После за миг се замислих какво точно искаше да разкажа Бероес, след това казах:
- Аз съм роден с вярата в това, че всички сме синове на Бог. Всеки човек има възможност да бъде по-близо до Бог според живота, който води. Ние смятаме, че животът ни е дар и време, в което сме разделени от нашия Бог. Живеем така, че да заслужим правото и да бъдем достойни за него. Ние се изправяме пред смъртта и сме готови да я посрещнем с чест, за да сме достойни за името си и да го обгърнем със слава. Ние тичаме към нашата среща с Бог и не се страхуваме от смъртта. Когато влизаме в битка, го правим с желание по-бързо да отидем при нашия Бог.