Всички ние знаем, че сме синове Божи и за нас няма никакво съмнение, че това е така. Ние смятаме, че всеки един от нас трябва да живее живота си като духовно същество и може да бъде Христос.
- Може ли да има само едната от същностите на Христос? - попита Несторий.
- Не. Ние смятаме, че в себе си всеки роден човек има и двете природи. Той е човек и в същото време носи в себе си Бог. Според нас божествената природа казва на хората как да живеят и накъде да се стремят. Това е нещото, което ни прави воини. Това състояние ние наричаме „воин“, когато човек отблъсне само човешката си природа и допусне да го води божествената му същност. Всеки един от нас е воин не защото сме бойци, а защото живеем с тази нагласа. Ние знаем, че във всеки един от нас има слаб човек, малко дете, губещ, но има и победител, триумфатор. Всеки един от нас сам решава на коя своя същност ще се довери. Това ние наричаме „воинът в нас“. Ние даваме силата си на воина в нас и живеем чрез него. Тя ни води към нашия бог - Тангра.
Ние смятаме, че във връзката между бога и човека не може да има посредници. Няма как някой да направлява молитвата ни, защото Бог е в нас. Ние сме Бог. При нас няма черква.
- Това е така - каза Бероес. - Само се замислете, когато е живял Христос, не е имало черкви, никой не е стоял между него и Бог. И въпреки това той е бил Христос. Значи може и без черква, която да канализира вярата. Черквата е ненужна и вредна, Откакто я има, Христос не съществува. Христос е бил по скоро скитник и аскет, отколкото патриарх.
- Какво говорите?! - каза Теодосий II и се изправи. - Това е светотатство.
Несторий също се беше изправил на крака.
- Учителю, това е мнение на манихеите - възмутен каза той.
- Не само на манихеите. Във всички източни религии човекът е разглеждан като голямо същество, не като дете, което някой трябва да държи за ръката и да води.
- Но хората са неосъзнати и искат вяра. Те искат някой да ги води - каза Несторий.
- Така е. Има такива хора, те са повечето, но това не означава, че трябва да се обърнеш към тях. Ако някой създава религия за такива хора, той няма избор, но пък такова учение е обречено да бъде религия. Всеки сам решава за кого създава религията или духовното си учение и към кого отправя посланията си.
На изток учителите са насочили своите послания към порасналите хора. Затова те нямат нужда от посредник. Там всеки човек е жив в духовното учение, което следва. Това там не са религии. Те не воюват помежду си. Там няма вяра, а това, което хората следват, се нарича Път. При тях всеки човек живее според духовното си учение. Затова там няма църкви, защото всеки сам общува с Бог. Разбира се, това е най-добре изчистено при учението, в което вярва посланик Ксеркс - каза Бероес.
- Посланикът не е персиец и това, за което говори, не е зороастризъм, не е и манихейство. Според мен посланик Ксеркс въобще не е персиец - каза Несторий.
Теодосий се изправи на краката си.
- Това вярно ли е? - попита той.
Исках да кажа нещо, но кръвта бе нахлула в ушите ми.
- Така е! - спокойно отвърна Бероес. Той осъзнаваше, че няма нужда да лъже Несторий, който като него бе роден в Персия и сигурно добре познаваше религиозните учения и народите там. - Посланикът е от Хорезъм, от далечния източен край на Иран.
Това обяснение като че успокои Несторий.
- Наистина, тези неща, които говори, по биха подхождали на някои скитски народи.
Теодосий също се задоволи с отговора на Бероес.
След това разговорът продължи, но аз за малко се изключих от него. Главата ме болеше и се чувствах уморен.
Използвах времето, за да се огледам. Тази зала, magna aula, беше достойна за всички тези думи, които се говореха между тези мъдри хора. За мое голямо учудване Теодосий не беше на по-ниско ниво от останалите мъже. Явно дългите беседи с Несторий бяха оказали своето влияние. Императорът на Константинопол беше умен мъж, който, макар и млад, се интересуваше от философски и религиозни спорове, с това той много ми заприлича на Яздегерд, а може би старият шахиншах на Персия имаше вина за това, като беше изпратил Антиох за първи наставник на Малкия тогава Теодосий.
По някое време императорът направи това, от което през цялото време се бях опасявал. Той се обърна към мен и каза: