- Посланик, дойде време да ми предадете посланието от моя брат, персийския шахиншах Бахрам!
Изтръпнах. Бях като притисната в ъгъла мишка. Не знаех какво да кажа. Какво да излъжа? Времето беше дошло, а аз не бях измислил нищо задоволително. Краят на приказката бе настъпил. Какво да правя?
В този момент на помощ отново се притече Бероес. Магът се изправи и каза:
- Ваше величество, генерал Ксеркс не е дипломат. Той само води нашата делегация. Това, което трябва да ви предадем, е нещо, което е поверено на мен. Аз трябва да ви го кажа, а не посланикът.
- Така си и знаех - каза Теодосий. - Допуснах, че едва ли шахът би поверил посланието на толкова млад воин. Знаех си, че вие сте фактическият водач на мисията.
- Може ли да останем насаме, за да ви предам посланието от Негово величество шахиншахът?
- Да! - просто каза Теодосий и с един жест само ни отпрати. Всички ние излязохме извън голямата обла аула. Събрахме се отвън в коридора. В думите на императора нямаше стремеж да ме обиди, но всъщност бях усетил пренебрежението му. Чувствах се зле от това как ме бяха елиминирали. Замислих се. Не бяха ли думите на Бероес за моята мисия само един параван, зад който той да прикрие същинската си мисия? Не ме ли използваше магът само за да прикрие истинската си задача? Дали нашето пътешествие не беше добре премислено, а не плод на случайността, както магът се опитваше да ме убеди? Наистина ли шах Бахрам беше пратил по Бероес послание към Теодосий?
Всички тези въпроси ме раздираха отвътре. Чувствах се посрамен и унизен. Останалите мъже като че не забелязваха това. Те весело подмятаха реплики помежду си и се опитваха да включат и мен в разговора.
Всъщност от одеве аз мислех само за това, че има заговор срещу мен, а не се бях замислил какво ли Бероес и Теодосий II си говореха толкова дълго време в аулата. Би ми било интересно. Дали магът не беше решил да лъже и да рискува? Какво ли бе измислил? Дали императорът нямаше да го заподозре и ако го разкриеше, какво щяхме да правим тогава? Дали Теодосий нямаше да излезе разгневен, а нас не ни очакваше пренощуване в мразовитата, влажна и мрачна килия? При тази мисъл потръпнах.
Към мен се приближи Несторий. В мен бяха възникнали много въпроси и аз реших да се възползвам от отдалата ми се възможност и да го попитам:
- Учителю, може ли да ви попитам за неща, свързани с християнството?
- Питайте, посланик Ксеркс! - каза Несторий и ме погледна някак косо, като че очакваше да го изпитам.
- Всички тези спорове за природата на Христос ми се струват отвлечени, объркани, далечни от живота и ненужни. Можете ли да ми ги обясните по-просто?
Несторий замълча. Той все така ме гледаше, а сега ми се стори, че този поглед е преценяващ. Сякаш се питаше какво знам, доколко съм навлязъл в нещата на християнската догма и как да ми каже това, което иска. След известно време той каза:
- Всички тези спорове всъщност се свеждат до отговора на няколко въпроса. Христос човек ли е, бог ли е, богочовек ли е, или е човек превърнал се чрез вярата си в бог, или е имал двете природи в себе си, или е бил бог, слязъл сред хората, но без да губи божествеността си? От отговора на тези въпроси следва изграждане на цялостна конструкция на това кой е Христос, какъв е светът и каква е била неговата мисия сред хората, а от всичко това следва и въпросът какво трябва да правят хората, за да бъдат спасени или да се спасят? Отговорите на тези въпроси всъщност трябва да изградят разбирането за това как трябва да живее човек. Всичко се свежда само до това. То е просто и ясно. Тук аз не виждам нищо объркано. Много хора казват, че не е важно, това е така, защото те не могат да различат отделните детайли. В света на обикновените хора между тези въпроси няма разделителна линия. В техния неясен, объркан, аморфен свят тези въпроси не съществуват. За тях това не е важно. Те се носят по течението на една река, попадат във водовъртежи, давят се и за тях няма значение водата около тях каква е, защото са толкова удавени, че ги интересува само и единствено въздухът. Така и не могат да разберат, че могат да вдишат само ако преди това са разбрали как да го направят, а „Как?” е въпрос, на който могат да си отговорят само ако преди това са разбрали какъв е светът и каква е водата около тях. Отговорите на тези въпроси са жизненоважни за спасението на всеки човек. Всеки християнин при отговора на този въпрос се изправя със сърцето си пред Бог и Бог му подсказва кой отговор е верен за него.
Несторий ме погледна и понеже не видя разбиране в очите ми, продължи.