- За теб, понеже не си християнин, всичко това няма значение. Затова тези въпроси ти се струват незначителни и маловажни. Твоята душа първо трябва да се проясни, да открие Христос и едва след това ще се изправи пред тези въпроси.
Понеже се почувствах засегнат, казах:
- Но аз тези неща съм ги чувал и от християни.
- Християни!? Колко от тези, които ходят отвън, са християни? Колко от тях мислиш, че разбират християнството? Те са езичници! Те са по-лоши и от Дявола. Те приемат нещо, без да разбират нищо. Те са тълпа, но не по начина, описан в евангелията, а бездушна тълпа. Те живеят животеца си, страдат, мъчат се, но не защото се опитват да преживеят някакво очистване или генезис, а защото се гърчат в капана на своето мизерно съществувание. Те не се борят, не разкъсват същността си, не преодоляват и не трансформират нищо в себе си, те не израстват, не се развиват и не се променят. Те страдат. Това е тяхната храна, оттук идва тяхното опиянение. Не се лъжи, че като плачат се нуждаят от помощ. Не се втурвай да им помагаш. Това не е плач и рев, то е хълцане и мрънкане, подсмърчане. Това е най-опасното нещо. Тези хора живеят чрез страданието си, но не се нуждаят от спасение, те искат да си живеят така. Те са като стари клюкарки, които се събират да се оплачат от болежките си, за да им олекне, но не да осъзнаят нещо или да потърсят помощ една от друга. Не! Те правят това, за да се похвалят. Всяка от тях иска да изтъкне колко я боли, да получи съчувствие и да се почувства значима. Докато прави това, никоя от тях не слуша и не чува другите. Те не искат да бъдат спасени, нито се борят за спасение на душите си. Те се хвалят и се нуждаят от страданието. Ще си най-глупавият човек, ако се втурнеш да помагаш. То е все едно с къшей хляб да опиташ да помагаш на хора, седнали на пищна гощавка. Не слушай хората какво говорят, виж делата им! Всички тези хора - и Несторий направи неопределен жест, като че през стените посочваше всички навън - са такива. Повечето от тях не са християни не защото не произнасят правилно думите на молитвите, които мълвят вечер пред иконостаса, и не защото не се кръстят правилно или не произнасят вярно името божие. Не! Те не са християни, защото не знаят в какво вярват. Те имат една представа за християнството, дадена им от поповете, но не са прекарали вярата през сърцето си. Не са приели и не са повярвали в Христос. Тяхната вяра са те самите. Повечето от тях не вярват в Христос и не го познават. Те вярват в себе си, не се интересуват от страстите и страданията на нашия бог, а от собствената си болка и нещастие. Не познават бог, а през цялото време виждат себе си. Това те правят, защото са много уплашени за живота и душата си, защото са обсебени от себе си, но и защото са глупави и мързеливи. Всички те се наричат християни, но в главата на всеки един от тях има собствена религия и примерно онзи там, Атанасий, не е християнин, а атанасианин, а Ираклий - ираклианин.
Разбрах какво искаше да каже Несторий. Това много се доближаваше до някаква смътна идея, която си бях изградил от разговорите с Бероес. Всеки човек, без значение каква е официалната му религия, в края на краищата имаше собствена религия, като вярата там беше изградена от личния Път. Това нещо, в разговорите си с Бероес, наричахме „лична религия”. Разказах за това на Несторий. Той ме слушаше много внимателно, след което каза:
- Ти говориш за някакъв момент на лично осъзнаване и пречупване, това е така. Аз ти говоря за друго нещо. Става въпрос за това, че такива хора са толкова уплашени, мързеливи, самозатворени, че не могат да приемат никаква идея отвън. Те са отделени от този свят с дебела прозрачна ципа и макар да изглежда, че са сред нас, не живеят в света на Бог, а в собствения си свят. Тези хора се наричат християни, но никога не се замислят за Христос, за душата си. Те страдат и се нуждаят от това, на тях им е хубаво така.
Тези въпроси, за които ти говориш, са възможни само за хора надмогнали себе си, собствените си страдания и егото си. Само такива хора могат да погледнат към собствената си душа, към Бог и да помислят за спасението си. Спасението не е пасивен процес, в който Бог трябва да те спаси. Преди това ти трябва да си изпълнил всички условия за това. Трябва да си изминал един Път в себе си, да си подал ръка, която да бъде хваната от отсрещната страна.
За да бъдеш спасен е важно на кого подаваш ръка. Тези въпроси за природата на Бог показват накъде си насочил своята ръка, към кого посягаш, към кого насочваш своя зов и молитва за спасение. Ако ги насочваш неправилно, няма да бъдеш чут или ще бъдеш обсебен от друга сила. Разбираш ли сега колко са важни тези въпроси?