Наистина, от одеве разбирах всичко това, което преди ми се бе струвало неясно и объркано. Освен това бях започнал да оценявам колко е важно да се замисляш за природата на Бог. Онези въпроси наистина бяха много важни за всички християни. Те даваха описанието на света, без което не можеш да направиш и една стъпка в духовния си Път.
- Повечето хора, макар да се наричат християни, не са такива. Те не разбират християнството и не знаят в какво вярват. Всъщност те вярват в нещо свое си. За тях тези въпроси не са важни и дори не съществуват, защото духовният им Път още не ги е отвел до тях. Те вярват в някакво скрито езичество. Покланят се на някакъв кух идол, който наричат християнство. Те не познават Христос, а са си изградили идол от образа на Спасителя. Те са по-лоши от езичниците и еретиците. Езичниците не познават Христос и не се нуждаят от него. Затова те не оценяват жеста на страданието и саможертвата, тези хора, които са най-много, са точно като езичниците, не се нуждаят от Христос и учението му, защото имат себе си, вярата в нещо свое си. Те са по-лоши от еретиците. Еретиците извращават думите на Христос. Тези хора, след като са християни, правят същото. Всеки един от тях пречупва Христовите страсти и смърт, както и живота на Спасителя, през себе си, през собствената си малка душица, всеки един от тях превръща христовото учение в лична ерес. Затова те са по-лоши от еретиците.
Езичниците са хора, които поне изучават природата и имат страст към това да открият причината на нещата, да навлязат в божествената същност. Техните богове са достъпни. Те смятат, че няма божествена същност, до която не могат да достигнат. Те омърсяват богове си и се опитват да ги преведат през себе си и собствените си разбирания. Те не допускат, че може да има божествена същност и природа, скрита от очите на хората. Това осквернява божествеността и издига човека до нивото на Бог.
Еретиците продължават да разсъждават върху христовото учение, след като то им е било дадено. Те не се задоволяват с християнството. Не са доволни и виждат нещо повече в христовия завет. Те оскверняват божия Път.
Всяка секта, която се наложи като официална религия, подлага на преследване останалите секти, но всъщност тя не е с нищо по-различна от тях. Християнството не е единно. Христос ни е завещал завета си, но ние сме продължили да мислим. Не сме се задоволили с неговите думи и завет, а сме продължили да се питаме: „Кой е Христос? Как е живял? Каква е същността му? Каква е мисията му сред нас, човеците?” Всички тези въпроси са създали ересите. Това са същите тези въпроси, които днес трябва да ни определят какви сме. Не просто християни, а какви християни. Отговорът на всеки такъв въпрос определя какъв християнин си и какво трябва да правиш с живота и вярата си.
Въпросите и животът създават ересите. Затова ти казвам, че не е могло да не се създаде ерес от християнството, защото животът продължава. Христос напуснал хората, пожертвал се заради тях, но ние сме останали. Миг след смъртта на Христос са започнали ересите. Дори той да беше сред нас, нямаше да има друг избор, освен да създаде ерес. Това е обусловено от живота, който продължава. Не може едно учение да остане непроменливо и фиксирано, когато всичко около него е в движение. Не вярвам, че Христос е искал от учението му да се създаде догма! Не вярвам, че той не е разбирал, че християнството е невъзможно! Аз мисля, че той е осъзнавал това.
Онова християнство на Христос е изчезнало в мига, в който сме си задали тези въпроси. От този момент вече го няма християнството на Христос. Днес, да се обиждаме кой е прав и кой не, е смешно. Днес всеки, който претендира, че изповядва християнство в чист вид, е манипулатор и лъжец и се самозаблуждава.
- Много хора смятат, че вие създавате ново разбиране за християнството - казах аз.
Несторий се усмихна. Той явно много добре разбра въпроса ми и дори прозря отвъд него за какво го питах.
- Знам, много хора смятат, че съм прав, някои ме величаят, като ми нашепват, че моята вяра е най-вярната, аз обаче знам, че много други ме наричат еретик и предричат на душата ми ад. Това го знам, не се притеснявай да го кажеш! Аз ти описах защо съм готов да се занимавам с това. Готов съм да участвам в този процес и да покажа различен подход към тези въпроси. Аз имам яснотата да го направя и смелостта да го понеса, както и оценките на тези хора.
Много хора смятат, че тяхната вяра е права, а всички останали са секти. Това става, когато вярват в един бог. Един ден това, което ти казвам, може да бъде наречено сектантство, а някое от останалите учения ще бъде наречено православие, правовяра или истинско христово учение.