Във всички тези неща, за които ти говоря от самото начало, всъщност става въпрос за едно нещо. Всеки човек има вяра. Въпросът е кога да се замисли върху нещата свързани с Бог. Мисълта кога да дойде, след вярата или преди нея? Когато мисълта е след вярата, тя единствено може да се опита да обясни вярата или идеите, които си приел. Това обаче е невъзможно, защото вярата затова е вяра, защото се приема, без да бъде подложена на анализ и съмнение. Така че в този случай мисълта, като се опитва да обясни вярата, всъщност я унищожава. Това е противоречие. Ако пък се замислиш преди да повярваш, то след това не се нуждаеш от вяра. Въпросът е: Какво да правим с мисълта, с която разполагаме? Понеже я имаме и не можем да я премахнем, тя се намесва и променя оценката за нещата. Тези въпроси, за които ти говоря, са въпроси на мисълта. Те се опитват по някакъв начин да осмислят вярата и задължително влизат в противоречие с нея. Ние сме уловени. Вече не можем да се върнем към първичната вяра на Христос - онази, без въпросите. Ние трябва да дадем някакъв отговор, но той няма да бъде верен. Всичко, което се създаде в християнството от този Момент натам, ще бъде ерес. Аз знам това. Някой ден моето учение ще бъде наречено ерес и това е неизбежно.7
Стоях и мислих върху всичко, което бях чул преди малко.
Бероес все още не се бе появил. Исках да се приближа до аулата и да подслушам за какво толкова си говореха двамата мъже.
Изведнъж преторианците се раздвижиха. Ние се строихме така, че те минаха между нас, сред тях се движеше императорът. След като излезе от сградата, около свитата се събраха още преторианци. Така впечатляващата група се вряза като голям кораб в морето на тълпата. Тя се отдръпна и направи място. Гледах тази странна гледка от високата площадка на сградата.
След това ние излязохме от сградата. Разделихме се с Леонтий и Несторий. Когато си тръгвахме, разроших косата на малкия Прокъл, който се намръщи, а по нослето му се появиха бръчки. Ние с Бероес се прибрахме мълчаливо в нашия дворец. Исках да го попитам какво са говорили толкова дълго с императора, но не посмях. След разговора Теодосий беше спокоен, което означаваше, че „посланието” на Бероес го е задоволило. Какво толкова му беше казал магът?
Тъкмо се опитвах да заговоря с Бероес, когато влязохме в двореца. В този момент видях Антемий и се сетих за посещението на Елия Евдокия. Ето защо водачът на преторианците не беше присъствал при срещата ни с императора в новопостроената аула.
Тръгнахме нагоре към покоите си. Исках да говоря с Бероес, но в същото време се чувствах доста уморен.
Когато излязох обаче в коридора, там ме чакаше Нефертари.
- Посланик Ксеркс - каза тя някак официално, - господарката Таис иска да ви види.
Последвах египтянката. Тя се беше източила още и вече беше висока почти колкото Таис. Като вървях след нея ми направи впечатление снагата й, която заприличваше все повече на женска и все по-малко на момичешка. Ромейският хитон, с който Нефертари бе облечена, също подчертаваше напълващата й женственост.
Таис и Елия Евдокия се бяха излегнали една срещу друга върху широки, удобни, меки канапета. В стаята имаше още много прислужници и придворни дами. В първия момент се стъписах от присъствието на толкова много хора в покоите на атинянката.
- Приятелко моя - каза Таис, - искам да те запозная по-отблизо с посланик Ксеркс!
Императрицата кимна сдържано, а аз направих нисък поклон. Отново си спомних за това как пред Шушандук ми се налагаше да пълзя като червей.
- Аз вече познавам посланика - каза Елия Евдокия.
Не знаех какво да правя, да се приближа или да остана на място. Все още не бях разбрал какъв е замисълът на Таис, дали искаше само да ме покаже на императрицата, а после двете да продължат да си говорят, или желае да остана и да се включа в разговора им.
- Ти каза, че ще ме запознаеш с някакъв специален човек - каза Елия Евдокия.
- Това е човекът! - просто отвърна Таис.
- Аз мислех, че наистина е специален.
Гледах дъщерята, сетих се, че допреди малко по същия начин бях наблюдавал Леонтий - бащата на императрицата. Бях толкова близо до нея, че за пръв път я разгледах внимателно. Тя беше наистина много красива. Беше взела светлите воднисти очи на баща си, в тях като че ли се беше отразило синьо-зеленото море на Йония. Като я гледах, се опитах да си представя как изглежда майката на настоящата императрица.
Това упражнение ми се стори много интересно.
- Той наистина е специален - каза Таис. - Само че не мога да говоря пред всички тях. Може ли да те помоля да останем само ние четиримата, за да ти разкажа?