- Дори когато и двамата са християни, не се опитват да доближат гледните си точки, а търсят война и сблъсък. Аз мисля, че е време в християнството да се намери един Женски път, който да бъде на примиряване.
- Така смята и нашата върховна жрица - каза Таис. - Ние търсим човек, който да направи това в християнството, сестро. Ти можеш да го направиш. Имаш достатъчно висока позиция и можеш да вкараш отново този полъх в суровото християнство.
За малко щях да извикам от изненада. Таис говореше със старата си приятелка и сега аз разбирах, че тя имаше задача. Може би Таис беше изпратена от Шушандук в Константинопол, за да направи това, което вършеше в момента. Сетих се за присъствието й на събора в Александрийската библиотека. Тогава ми се стори, че тя искаше да направи това чрез Кирил. Явно целите на Таис бяха повече и по-сложни. Тя опитваше по няколко пътя да вкара женски култ в християнството. Беше нормално в такава голяма религия жените да намерят своето място и да им бъде отредена роля.
Дали ролята на Шушандук не беше да отслаби християнския Константинопол и империята му? Не вярвах. Според мен не Ктесифон стоеше зад Таис, а Вавилон. По скоро мисията на Таис беше заръчана от жриците на Богинята Майка, от Култа към Розата и Лилията.
Вече бях сигурен, че присъствието на Таис сред нас не бе случайно. Тя също имаше своя мисия и я следваше. Не ме ли използваха двамата само като параван? Ако беше така обаче, защо и двамата го разкриваха така спокойно пред мен? Ако искаха, и Бероес и Таис можеха да скрият целите си, те обаче не го правеха. Какво ставаше? Исках да разпитам по-подробно за писмото на Кирил, да разбера какво точно искаше той от императрицата, дали освен Несторий е споменал друго име? Но в този момент Таис бавно заговори:
- Добре, тогава ще ти се доверя. Заклевам те в името на старото ни приятелство! Във времето, в което боси тичахме по поляните и следвахме пътеките на Богинята, да не казваш на никого това, което ще ти доверя! Това е най-строго пазената от жриците тайна в света.
Любопитно пламъче блесна в окото на тази, която наричаха Атиниада.
Императрицата мълчеше, навела глава. Цялото й същество излъчваше готовност да научи тайната.
- Това тук е Нефертари - каза Таис. - Тя е последната и първа египетска жрица.
Атиниада повдигна очи и с учудване изгледа египетското девойче.
Отдъхнах си. За миг ми се стори, че Таис смята да разкрие самоличността ми пред християнската императрица.
- Лоши времена настъпиха за Богинята майка, която във всички народи носи различни имена - продължи да говори Таис. - Култът към нея е забранен навсякъде, където има християни. Дори в земите на езическите богове, ние сме притиснати, дори в Персия и Месопотамия. Днес жриците са останали малко и скоро ще изчезнем съвсем. В Египет вече няма жрици на Изида, Хатор, Сехмет, въобще няма жрици останали да предават култа към Богинята майка. Нефертари беше определена от египетските жреци да възстанови този култ в древната земя около Нил. Нефертари е надеждата на Египет. Аз трябва да я обуча.
- Тя наистина е специален човек. Аз мислех, че ти е прислужница - каза Елия Евдокия.
- Не! Не, тя е специална в тази стая. Посланик Ксеркс е жрец на Богинята майка. Има едно пророчество, че мъж жрец ще спаси вярата на Богинята майка. Всички жрици начело с най-великата жрица решиха, че това е посланик Ксеркс. Той е нещо като месия, който трябва да спаси култа към Богинята майка. Ти знаеш пророчеството за жреца-жрица.
- Да!
- Нашата най-велика жрица смята, че това е именно посланик Ксеркс. Той е единственият мъж жрец на Богинята майка.
- Той наистина е специален! - възкликна Елия Евдокия, а аз виждах възхищението и учудването в очите й.
- Посланик Ксеркс се опитва да прокара една идея за това, че Божията майка трябва да бъде носител на култа към Ева, към Богинята майка, а Мария Магдалина - към Лилит.
- Не го разбрах - каза императрицата.
- Ще ти го обясня по друг начин. Посланикът смята, че женската природа има две същности - на майка и на изкусителка. Богините се делят на два вида. От едната страна са тези на женските качества, на плодородието, на майчинството. Това са култовете към Афродита, Парвати, Хера, Астарта, Изида, Ищар, Хатор, но има и втора част от женската природа, това е дивата женска същност, на съблазнителка и разрушителка. Това са Кали, Дурга в Индия, Дияна - богинята на лова, Бендида при траките, Белет, тази природа е на младата дива и неопитомена още жена, тази, която още не е готова да става майка. Тази, която е амазонка. Тези две природи според Ксеркс трябва да се вплетат в християнството.