- Това винаги го е имало - казах аз. - То е залегнало в гностическите евангелия. Този култ е бил унищожен, но трябва да се втъче нежно в християнството завинаги.
Това очаквам да направи Несторий - казах аз. - Още в Египет му говорих, но той сам измисли това, че Богородица не е родила Бог, а Христос и иска да я наричат Христородица. Това не е онова, което аз исках да му намекна. Колкото и да е странно, именно Кирил Александрийски сега се бори да наложи образа на Божията майка в Християнството. Ти, Таис, също свърши много хубава работа, като му говори на събора. Сега той е вплел в лика на Дева Мария образа на пречистата езичница и учен Хипатия и някаква негова въображаема дева и така се получава една фикция. Една вечер го посетих в патриаршията в Александрия и там му разказах, вложих му идеята си. В нея обаче и в това, което проповядва Кирил, липсва Мария Магдалина.
Ти, императрице, се опитай да застъпиш този втори облик на жената!
- Лилит не е ли Сатаната? - каза тихо Таис, като се наведе над ухото ми. Личеше си, че тя не иска да притеснява императрицата със споменаването на името на Изменника.
- Много по-сложно е! - прошепнах аз в нейното ухо. От одеве започвах да разбирам какво ставаше. Всъщност коя беше моята мисия, тази, за която намекваше Бероес или Таис? Не знаех. Всъщност тези двамата наистина следваха моята мисия. Може би, ако можех да се отделя от себе си, по-добре щях да разбера коя точно е мисията ми и какво трябва да правя, но не можех да го сторя и само следвах силата стъпка по стъпка, без яснота. Може би така и трябваше.
Двете жени се бяха уморили от разговора и аз видях как те се усмихваха една на друга. Таис и Атиниада, две сияещи същества в разцвета на силите си.
- Колко съм щастлива, че те виждам! - каза Атиниада и се изправи. Тя се завъртя, като весело се смееше. Таис стана и двете се засмяха. Смехът им беше звънък и отекваше из целия дворец. Той като че ли оцвети мрачната сивота на деня. Двете жени се въртяха и смееха. При друг случай сигурно бих се възхитил на тяхната красота и жизненост. Аз обаче гледах жените, но виждах две момичета под чистото небе на атинската нощ. Две нимфи, безплътни същества, които бяха щастливи и опиянени от живота, свободата и бъдещето, което им предстои. Това виждах и за миг като че забравих, че се намирам в сърцето на Константинопол.
- Колко съм щастлива, че си тук, Таис! Колко ми е леко на душата, сестрице моя!
След като двете се умориха, се прегърнаха. Личеше си, че от дългото въртене им се е завил свят и ако не се подпрат една на друга, и двете ще паднат на земята. Гледах зачервените им лица и исках и аз да се засмея като малко дете. Те двете бяха на моите години, аз обаче бях посланик, бях български воин, не можех да се държа като дете.
Когато двете седнаха, реших да питам за това, което ме интересуваше.
- Императрице - казах аз, - какво ви писа в писмото си Кирил?
Стресната тя ме изгледа и като че ли се върна в друг живот, каза:
- Предупреждава ме да се придържам към правата вяра, изведена на Никейския събор. Предупреждава ме да се пазя от Несторий. Пише, че скоро възнамерява да посети Константинопол и лично да срази Несторий. Той смята, че е посветил първата част от живота си в това да се бори с езичниците и с учените в Александрия. Според него вече е спечелил тази борба. От езичниците не били останали никакви следи, след като и последният учен Аспасий умрял. Сега е подел борба срещу всички еретични учения в християнството. Първо се преборил с Давос, някакъв учен-гностик, а сега смятал да се пребори и лично да срази Несторий.
Тези думи ме накараха да застана нащрек. Толкова ярко си представих омразния Кирил, че ми се стори, че го виждам пред себе си. Стиснах юмруци, онази нощ все още беше жива пред очите ми. Струваше ми се, че срещата ни ще се повтори всеки миг. Трябваше да мине време преди да се успокоя. Съжалявах, че тогава му дадох противоотровата. Колко зло щях да спестя на света, ако го бях оставил да умре в гърчове и болка!
- Кирил ще дойде, така ли? - някак кухо казах аз.
- Да. Пише, че така възнамерява. Вие нали сте приятел с Несторий, можете да го предупредите!
Това не беше лоша идея. Наистина трябваше да предупредя монаха. Исках да присъствам на срещата и аз да сразя Кирил, но не с думи, а с меч.
- Още един ваш познат скоро може да дойде - продължи императрицата. Аз обаче почти не я чух. В този момент мислех за Кирил и за това, че трябваше да предпазя себе си и Несторий.
Руменината все още не се бе скрила от бузите на императрицата и аз може би малко неприлично се зазяпах по алените й бузи. Тя наистина беше много хубава. Излъчваше здраве, сила и ме привличаше неудържимо.