Библиотекарите, освен да пренасят знанията през времето, в което живеят, имаха и друга задача. Те трябваше да се противопоставят на жреците. Вярата срещу познанието. Само така можеше да има баланс между тези двете. Всеки владетел се нуждаеше от хармония и баланс. Балансът се постигаше от противопоставяне на вярата и познанието. Така владетелят можеше да се издигне над хората и да управлява справедливо. Самият владетел, самата власт се нуждаеше от тези двете. Ето защо във всеки двор имаше нужда от един библиотекар, който да балансира религиозния водач. Ако Приск бъдеше избран за главен библиотекар на императора, това щеше ли да означава, че той ще се издигне в ранг на патриарха на цялата империя? Замислих се. Колко тъжно беше това, че в империята на просветените гърци в момента балансът бе нарушен. Вярата беше взела връх. Тези, които доскоро бяха пример за мъдрост и философия, сега бяха станали вярващи и безпросветни. Приск трябваше да се изправи срещу патриарха Атик или може би срещу Кирил или Несторий. Зад патриарха заставаха стотици хиляди монаси, попове, епископи, а зад библиотекаря щяха да застанат стотина човека. Не знаех какво се случваше в Александрийската библиотека. Какво ли правеше Андроник с библиотеката? Всъщност формално Приск щеше да стане началник на Андроник, ако Андроник въобще беше жив и бе останал да пази библиотеката.
Зачудих се, ако ми се отдаде възможност да поговоря малко с новия библиотекар, дали да не му разкажа за всичко, което знам за библиотекарите? Да му разкрия за мисията, която имат. Ще започна от Ур, после ще му разкажа за Етеменанки във Вавилон, библиотеката в Ктесифон и Александрия. Може би трябваше да му кажа и за колобрите и тумир.
Движехме се бързо, по всичко си личеше, че Марпалий е притеснен. Дворецът тази вечер бе изключително красиво украсен и осветен. Християните имаха някакъв празник и може би затова всичко бе толкова тържествено. Още в двора на императорския дворец цареше небивало оживление. Тук имаше паланкини с носачи с най-различен цвят на кожата.
На портата не ни спряха и не ни провериха. Ние се възползвахме от това и скоро всички бяхме вътре. Марпалий не обърна внимание на това. Явно беше много зает с мислите си. Остави ни в залата на самия вход, извини се и миг след това потъна в множеството. Хората в залата бяха толкова много, че със сигурност нямаше да има места за всички. Те обаче като че ли не се и готвеха да сядат. Музиката свиреше някак приглушено. Музикантите със своите инструменти бяха застанали в дъното на залата пред завеса, изключително красиво извезана със сърма. На нея бяха изобразени някакви животни, лъвове или коне с криле. Не можех да разгледам добре сцената и не разбрах дали е ловна сцена, или герб, защото тя се спускаше на драперии надолу.
Когато влязохме, ние се смесихме с тълпата. Множеството в залата бе неизброимо. Това повече ми приличаше на панаир и пазар, отколкото на прием при императора.
От одеве Бероес разговаряше с някакъв човек. Те двамата изглеждаха като хора, които заговорничат. След известно време магът се приближи до мен и каза:
- Носят се слухове, че днес императорът ще обяви подкрепата си за малолетния си братовчед и ще обяви война на натрапника на престола в Рим Йоан.
- Затова ли сме събрани всички? - попитах аз.
Бероес не отговори, а само кимна, което означаваше, че не е съвсем сигурен.
Теодосий II седеше на престола, който сега ми се струваше още по-висок и величествен. В лявата си ръка държеше акакията, а в дясната беше хванал златен скиптър. До него беше седнала Елия Евдокия. От другата страна на императора този път не беше мрачната му сестра, а Валентиниан, до него седеше майка му - Гала Плацида, и чак тогава бяха поставени тронове за Пулхерия и малката Хонория.
Гостите идваха един след друг. Явно по-знатните от тях бяха представяни на императора и на момчето, което трябваше законно да наследи Западната Римска империя.
Валентиниан изглеждаше стреснат и притеснен. Не знаех дали осъзнаваше какво се беше случило с него след смъртта на стария император Хонорий. Дали си даваше сметка, че вече е владетел на Запада и че може да бъде застигнат от смърт от всякакъв произход, във всеки един момент? А може би момчето беше свикнало с мисълта, че един ден ще властва и това не го притесняваше толкова, колкото би смутило всеки друг.
Наблюдавах хората, които бяха въвеждани един след друг в тронната зала и бяха представяни пред императорите. Всичко това правеше Марпалий, а аз бях благодарен, че пропуснаха да ни представят. Така бяхме останали в сянка, което в Константинопол беше най-доброто, което можеше да ни се случи.