- Ваше величество - каза този, с когото всъщност исках да разговарям, - това е Кодиса. Той е при нас в двореца от няколко дни Години наред е живял в хунски плен. С него е сестра му Керка.
Красивият рус мъж с дългата коса и красивата „амазока” се поклониха.
- Кодиса - повтори името му императорът и сведе глава неопределено. След това също така каза: - Керка.
Двамата отново се поклониха.
- Кодиса е престолонаследник на войнственото племе исаври, които живеят в Южна Анатолия - допълни Марпалий. - Той може да ни разкаже много за хуните и за техните владетели.
- Нека разкаже на новия ми библиотекар Приск Панийски, а аз ще прочета доклада. Кой е сегашният владетел на исаврите?
От известно време ми правеше впечатление, че в двора в Константинопол на Приск вместо Панионийски му казват Панийски. Императорът и останалите правеха това явно, за да е по-лесно и кратко за произнасяне името на библиотекаря.
- Техният баща е починал, докато са били в плен, така че в момента Кодиса по право е владетелят на племето - отвърна Марпалий.
Изведнъж отношението на Теодосий II се промени. Странното беше, че и двамата бяха облечени с византийски дрехи и с нищо не се различаваха от останалите патриции.
- Тогава Кодиса може да остане като наш гост, а с него и красивата му сестра.
Кодиса явно усети, че се решава съдбата му и реши да се намеси:
- Ваше величество - каза той, - аз бях при хуните много години, но макар и в плен, бях на военна служба при тях. Минах цялото им обучение. Аз съм воин. Аз бях един от най-добрите хунски воини. Неведнъж съм кръстосвал оръжие с престолонаследниците на хуните - Бледа и Атила. Може ли да не оставам в двора? Искам да участвам в битки и да бъда военен!
При варварите, жените също се бият и сестра ми е воин, бих искал тя да ме придружи.
- Но как така сестра ви ще бъде воин!? Това е нечувано! Сестра ви ще остане в свитата на императрицата, разбира се!
При тези думи огненокосата хубавица трепна. Личеше си, че не й харесва двама мъже в нейно присъствие да говорят за нея все едно тя отсъства и да решават съдбата й. Тук, в двора на василевса, обаче жените нямаха думата. За това беше виновно християнството. Ние, българите, смятахме жените за равни на нас. Те воюваха редом с нас, имаха право на глас и той се чуваше. Керка беше живяла дълго при хуните, при тях сигурно жените също бяха на уважение. И в този момент огненокосата хубавица направи нещо немислимо, тя заговори на императора, без да има разрешение за това.
- Не искам да оставам в никаква свита! Аз съм воин и моето място е на бойното поле!
При тези думи долната челюст на Елия Евдокия увисна, нейните придворни дами бяха изумени повече от нея от наглостта на новата придворна дама. Най-възмутена от всички беше Пулхерия, която като змия гледаше новопостъпилата, без да отмества поглед от нея и без да мигне дори. Мъжете също бяха впечатлени, но в тяхната дълбока въздишка прозираше и възхищение. За мъжете-генерали беше приятно да знаят, че една толкова красива жена предпочита бойното поле, пред това да клюкарства, бродира и шие по цял ден. Въпреки това дълбок стон на притеснение се разнесе из залата. С поведението си Керка бе предизвикала самия император.
Теодосий обаче като че ли не се ядоса. Той може би усети симпатиите, които младата, красива жена предизвика сред мъжете и най-вече сред воините, а скоро щеше да има поход и императорът не биваше да допуска и най-малката сянка в отношенията си най-вече с готските генерали.
- По-късно ще решим какво да правим с вас - дипломатично отговори Теодосий. Така и не се разбра дали говореше само за Керка, или и за Кодиса.
От всичко, което се случваше, най-доволни бяха гостите на Теодосий. Те осъзнаваха, че василевсът се сблъсква с неуважението на поданиците си и бяха доволни. Това тях не ги касаеше. Гала Плацида се усмихваше, а Валентиниан и Хонория бяха толкова малки, че едва ли осъзнаваха нещо.
Маркиан обаче разбираше всичко, той изръмжа и като стена се изправи пред двамата новопредставени. Това, вместо да смути брата и сестрата, ги накара да отстъпят и да заемат бойна позиция. Ставаше нещо прелюбопитно. Шумът в цялата зала затихна и всички погледи се насочиха към случващото се в подножието на престолите. Хората мълчаха, но в тази тишина се чувстваше голямо напрежение. Никой от царедворците не очакваше това, което се случваше, и всички бяха любопитни да видят какво ще стане. Това, че двамата новопредставени заемаха бойна позиция срещу един от генералите на василевса, беше все едно, че се опълчваха срещу самия император. Командирът на преторианците Антемий веднага се намеси. Неговите хора обкръжиха тримата, които явно се готвеха за бой. Кодиса беше въоръжен с хунски меч, а сестра му дори нямаше оръжие, а и нямаше как да има, защото върху римската й туника меч щеше да стои много смешно. Веднага разбрах, че ситуацията повече не можеше да се изостри. В следващия момент Аспар тръгна към обръча от преторианци. Осанката на готския военачалник беше такава, че накара преторианците да отстъпят, когато той приближи.