Сърцето ми се свиваше и ме болеше, като гледах как двамата мъже се отнасяха с мечовете ми. Те не знаеха за тяхната изключителност и размятаха оръжията си. В този момент се замислих за предсказанието, което имаше и което бе свързано поне с единия от двата меча, че той ще бъде носен само от владетели и един от тях ще стане владетел на целия свят. Само Откакто се намирах тук, в Константинопол, двата меча бяха попадали в ръцете на Маркиан, няколко пъти в ръцете на императора, а сега и в ръцете на Кодиса. Това сигурно означаваше, че предсказанието не е вярно. Бях сигурен, че макар да е водач на исаврите, Кодиса никога няма да седне на престола на василевса. Исаврите живееха в Мала Азия и бяха част от империята на василевса, едва ли някога щяха да имат собствено царство. Маркиан също не можеше да стане император. Замислих се, че ако императорът и някой друг си разделят мечовете, както това бяха направили Маркиан и Кодиса, тогава можех да разбера кой от двата меча е този на владетелите. Императорът или владетелят щеше да вземе именно него в ръка.
Понеже мечовете бяха ново оръжие и за двамата мъже, те ги въртяха и се опитваха да свикнат с тяхната дължина. И двамата бяха умели воини и майстори на меча и това си личеше още оттук. Кодиса се опитваше да завърти меча с такава сила, че той изчезваше и като че ставаше от стъкло. Исавърът беше много бърз. Керка се намираше близо до него и му каза:
- Кодиса, пощади го! - думите й бяха казани достатъчно силно, за да ги чуят всички. Хората, които наблюдаваха мъжете, се заляха в смях.
Аспар беше застанал до Маркиан, личеше си, че българският генерал се опитва да го разубеди, но след думите на Керка, разбрах, че вече никой не бе в състояние да отклони Маркиан от целта му да убие Кодиса. Скоро Пулхерия се приближи до Маркиан и се опита да му се усмихне, но не успя и лицето й стана само още по-грозно и носът и изглеждаше още по-дълъг.
Най-накрая двамата хванаха оръжията и ги насочиха един към друг. Битката започна, преди да разбера. Маркиан замахна с всичка сила. Великолепното оръжие в ръката му изсвистя. Можех ли да разбера от тази битка кой меч е този на боговете и кой изкован от мен и Ковендра? Това беше въпросът, който ме интересуваше.
Маркиан беше много силен, той нападаше, нанасяше силен удар, след това се изтегляше. Силата му беше много голяма, но си личеше, че този тип оръжие му е непознат. На няколко пъти ромеят се опита да направи къси мушкащи движения, които с гладиуса щяха да се получат смъртоносни, но дългото острие на меча не му се подчиняваше толкова послушно и се движеше по-бавно. При удар с гладиус се използваше само ръката, а Маркиан имаше силна ръка. Мечът обаче изискваше да се удря повече от рамо и да се бие с цяло тяло. Маркиан се опитваше да оправи всичко това в движение. Наблюдавах го и ми беше много любопитно да видя как ще се справи с новия меч. Той беше наистина изключителен воин. Наблюдавах решенията му и искрено се възхищавах на всичко, което правеше в момента.
Кодиса беше не по-малко впечатляващ. Оръжието пасна в ръката на исавъра. Той беше воин от най-висока класа. Кодиса се биеше с такава лекота, че изглеждаше така все едно се забавлява, все едно танцува. Младият мъж беше много по-лек и не така впечатляващ както Маркиан, но тялото му беше силно, гъвкаво и жилаво. Той умело се изплъзваше като змия от ударите. Беше бърз и много подвижен. Когато подскочеше напред, ми се струваше, че за миг зависва във въздуха. Мъжът беше непредвидим, както се движеше встрани и изглеждаше, че е отпуснат, че мечът му е с наведен надолу връх и той мисли, изведнъж като змия се изстрелваше напред и атакуваше.
Мечът беше познат на Кодиса и това си личеше, той като че общуваше с великолепното оръжие в ръката си. Използваше цялото си тяло в битката. Отстрани изглеждаше така все едно исавърът танцуваше с меча, че те са в единство. Така той не се изморяваше толкова и изравняваше силите в двубоя. Ударите с цяло тяло ставаха по-силни и така успяваше да се противопостави на превъзхождащия го по сила Маркиан.
Техниката на Маркиан беше проста и директна, той се опитваше да мушне Кодиса, ако не успееше веднага, сечеше и така с всяко движение целеше да го убие. Кодиса се биеше с много по-голямо въображение. Той се извиваше около огромния като скала ромей. Нанасяше удари в непрекъснати поредици, след това отстъпваше, сменяше тактиката си, но въпреки това през цялото време беше хищен, директен и много опасен.