Следях двете групи, образували се около двамата воини, само с периферното си зрение, но търсех Марпалий. Сега церемониалмайсторът трябваше да е малко по-свободен. Открих го отзад зад трона. Той беше седнал на една табуретка с извити краища, а до него като на пост с разкрачени крака стоеше един преторианец.
Марпалий се зарадва да ме види, но си личеше колко е уморен и той не успя да го скрие. Казах му, че искам да придружа Орест в пътуването му до Филипопол. Той повдигна очи и каза:
- Не ви ли харесва при нас, посланик?
- Харесва ми, но от много години Орест ми разказва за Филипопол и искам да го видя със собствените си очи.
- Ще кажа на императора, но той може да не ви пусне.
- Кажете му. Ще ви бъда много благодарен.
С пъшкане Марпалий се изправи и се запъти към троновете. Аз седнах на неговото място и зачаках. Идеалният вариант беше императорът да се съгласи да ме пусне.
Чаках и чаках, а Марпалий не се появяваше. Най-накрая станах и излязох иззад троновете. Минах покрай масата, отрупана с храна, и се смесих с тълпата. Марпалий стоеше в сянката на императорския престол и не смееше да заговори с императора. Теодосий говореше нещо с Валентиниан. Изведнъж той се изправи. Музиката веднага спря, танцуващите се поклониха един на друг и се разделиха. Хората отправиха взор към императора. Теодосий като че усети това внимание и замълча, за да стане ясно, че иска да каже нещо изключително важно.
- Самозванецът Йоан се опитва да отнеме властта от моя благороден братовчед - императорът на Рим - Валентиниан. Той си е позволил да си мисли, че може да бъде император и равен на мен. Понеже е прокудил братовчед ми и заплашва и нашата власт, ние решихме да се намесим. Нашият магистър милитатум ще тръгне с армия, ще се изправи пред самозванеца Йоан и ще го победи. След което главата на Йоан ще ми бъде поднесена, а моят братовчед ще заеме престола, а августата ми леля Гала Плацида ще му бъде регент.
Аспар, ела тук!
Аспар излезе от тълпата, върху хитона си той беше наметнал пелерина, а върху раменете си имаше кожа, която го правеше да изглежда още по-широкоплещест и як.
- Ти ще поведеш нашите победни легиони срещу самозванеца Йоан!
Аспар не отговори, а само изръмжа. Това накара всички генерали да извикат и да вдигнат ръце. Тяхното вдъхновение се предаде и на останалата част от залата. Скоро всички мъже шумяха и говореха, виждах блясъка в техните очи. Константинопол влизаше във война срещу братята си от запад. Империята, която преди едно поколение беше единна, в момента бе разделена, а сега щеше да има и война между двете части на разделената империя. Всичко това можеше да се разгледа и като намеса на Източната Римска империя в делата на Западната империя. Какво ли щеше да се получи от това? Християни щяха да се изправят срещу християни. Всъщност остготите от Византия щяха да се изправят срещу вестготите от Рим.
Тронната зала се бе превърнала в кошер. Всички шумяха и никакъв ред и тишина не можеше да се наложи. Вестта, че легионите тръгват на запад, вече сигурно пътуваше из града на василевса и скоро щеше да обиколи и империята.
Погледнах към мястото, където трябваше да се намира императорът, но него го нямаше. Той се бе оттеглил и беше седнал на трона си. Исках да видя дали Марпалий се е добрал до императора, но не можех. Не знаех дали бе добре за мен, че току-що Теодосий бе съобщил нещо толкова важно, като обявяването на война на Рим.
Изведнъж го видях. Марпалий стоеше зад трона, той търсеше някого с поглед и когато ме видя, заклати глава. Студена вълна ме заля. Марпалий клатеше глава недвусмислено и искаше да ми покаже, че императорът не се е съгласил. Теодосий II ми бе отказал. Опитах се да го попитам дали е така и той потвърди. Дори нямаше смисъл да ми го казва. Всичко беше ясно. Сега трябваше да се действа веднага. Потърсих с поглед Таис. Открих я.