Гледах мъжа, който се подпираше на една сопа. Не виждах дете, което да придружава слепия тумир. Той ми приличаше на Мойсей, пред който морето се разтваряло. Така и пред Тумир множеството се разтваряше. В този момент Таис се приближи към мен и прошепна в ухото ми, като се усмихваше.
- Пулхерия те харесва! - каза Таис. Щях да извикам от възмущение.
- Какво говориш, тя ни мрази!?
- Само така изглежда - каза Таис. - Очевидно е, че се държи така, защото те харесва. Пулхерия е твърда жена, но тя има сетива, за да усети кой е силен. Както всяка жена Пулхерия търси силен мъж, който да я подкрепя. Тя те харесва, аз разбирам и виждам това.
Таис беше убедена, че това, което говори, е точно така. Тя се усмихваше с тънка, ехидна усмивка. Бях сигурен, че греши, но все пак се вслушах в думите й. Дали не беше права? Дали Пулхерия не усещаше моята сила, убеденост и твърдост и не бе привлечена от това? Може би не я привличах като мъж, но дори да си избереш противник и враг, пак трябва да си привлечен от този човек. Правейки жертвата да се отдаде на християнския бог, Пулхерия бе потиснала една част от себе си. Сега, изправяйки се срещу мен, тя всъщност водеше борба срещу скритата си същност. Победата й щеше да означава, че е права в изборите си и да й даде доказателство, че нейният път е правият, а от там и да добие сила да го следва. Затова тя така отчаяно се опитваше да се наложи. Но в същото време моята сила и позиция даваха храна на потиснатата Пулхерия, която се стремеше да излезе навън. Затова тя се нуждаеше от враг, защото с борбата си даваше живот на Другата. Това беше причината да ме харесва, защото Другата в нея живееше чрез мен. Така беше. Когато човек е разделен, той води борба в себе си. Тази борба обаче е илюзорна, защото разделението идва от самия човек. В нея обаче той живее с двете си същности и се чувства, макар и неосъзнато, цялостен. Пулхерия имаше нужда от това усещане. Вече бях сигурен, че ме харесва. Зачудих се коя ли част от себе си беше потиснала, Евата - като се беше отказала от семейство и деца, или Лилит - като бе жертвала свободата си? А може би и двете? Изведнъж ми стана жал за нея.
Таис обаче не спря дотук. Тя се усмихна и ми каза:
- Някой ден да не се окаже, че императорът на Константинопол се казва Атила?
- Какво говориш? - просъсках аз. - Сега не ме интересува никакъв престол! Искам да се махна по най-бързия начин оттук! Говори ли с Елия Евдокия?
- Не! Нямах време. Смятам обаче, че не се насочваш към правилните хора. Силните хора тук в двора са Хризафий и Пулхерия, а не са Аспар и Теодосий. Императорът прави това, което му кажат сестра му и неговият съветник, евнухът Хризафий. Тези двамата са разумът на императора. Той се вслушва в тях. Хризафий е много умен и всъщност управлява държавата, както и живота в двора. Пулхерия има такова влияние, защото се е отрекла от своя живот, заради това брат й да е жив и да бъде император. Теодосий казва на Аспар какво да прави. Така че политиката на Константинопол е материализираната воля на Хризафий и Пулхерия.
Според мен трябва да опитаме да въздействаме на тези двамата. Нарочно се намесих преди малко. Пулхерия няма да ни пусне с добро, така че по-добре да я подразним и тя да ни прогони. Тя ревнува от вещицата. Получи се много добре.
Чак сега и аз се усмихнах. Таис наистина беше постъпила много правилно. Ако не можехме да накараме императора да ни освободи, щяхме да накараме сестра му да ни прогони. Всъщност какво значение имаше това, важното беше да сме по-далеч от Константинопол и патриарх Кирил.
- Ваше величество - тържествено произнесе Марпалий, - това е един рапсод. Той е сляп аед и е подобен на великия Омир.
Марпалий всъщност не знаеше колко е близо до истината. Само аз и може би Бероес знаехме, че Омир всъщност никога не е бил човек и не е живял така, както смятаха гърците. Омир беше името на тумир. Отново куп въпроси се заблъскаха в главата ми. Тумир българин ли беше? Всички тумир ли бяха българи, или всеки народ имаше свои тумири? Ако първото беше вярно, това означаваше че Омир е бил българин. Ако не беше, щеше да се окаже, че из света са пръснати много тумири. Как така всички народи бяха стигнали до една и съща идея за слепите аеди? Кой народ беше родил първите тумири? Българите ли бяха това?
Ако тумир беше българин, не означаваше ли това, че те ни следват? Сетих се за срещите на Бероес с тумир и в Александрия в библиотеката, и в Бехдет и Ктесифон. Преследваха ли ме тумир, или вървяха заедно с Бероес? Магът познаваше ли този рапсод, или всичко беше станало случайно? Насочих вниманието си към Бероес, който се намираше съвсем близо до мен. По неговата реакция исках да разбера дали Бероес има нещо общо с този тумир и това, което наблюдавахме. Лицето на мага обаче бе безизразно и непроницаемо.