Марпалий се бе изтеглил от кръга, който се бе образувал около рапсода и се приближи към мен.
- Харесва ли ви историята, посланик? - попита Марпалий.
- Да, много! - казах аз.
- На мен също много ми харесва - отвърна Марпалий.
- Искам някой ден отново да се създаде такава история - каза нечий тих глас зад мен. Изненадан се обърнах и с учудване видях, че точно зад мен бе застанал новият библиотекар на императора, приятелят на Орест Приск.
- Няма да може вече да бъде създадена такава история - Марпалий отвърна на библиотекаря. - Омир е бил велик и вече повече от хиляда години никой не може да повтори това, което е направил.
- Аз искам да напиша тази история! - с пламък в очите отвърна Приск. - Ще посветя живота си на това!
- Преди това трябва да откриеш велики владетели и царе като Агамемнон, Приам и всички останали, участвали във войната за Елеон (Троя). Днес вече няма достойни владетели, които да опишеш. Разбира се, нашият превелик император е достоен за това - след като каза това, Марпалий като опитен дипломат се сети, че пред него стои посланикът на великия император на Персия и допълни: - Разбира се, великият шахиншах на Персия, Негово императорско величество Бахрам, сигурно също е достоен да влезе във вашето съчинение.
Усмихнах се. Опитът на Марпалий да бъде дипломатичен беше толкова очевиден, че ми стана смешно неговото усилие.
- Днес вече няма царе воини, каквито са били владетелите по време на древната война - каза Приск. - Аз искам да намеря някой такъв и да го опиша.
- Шахиншах Бахрам е такъв - казах аз.
- Да, да - от вежливост се съгласи Приск, без въобще да познава шахиншаха. - Аз мечтая да запиша такава история, ако има такива владетели, ако няма, ще измисля една такава тежка, истинска история, в която да включа всичко, до което днешните хора са достигнали, ще опиша целия им живот. Все някога пак трябва да се роди някой Омир. Наистина, древните гръцки епици и рапсоди са били велики, но това не намалява нашата отговорност. Някой ден след години хората няма да искат да знаят какво сме правили и дали сме се прекланяли пред Омир и Хризафий, те ще питат къде са били поетите ни и защо не са описали днешния свят. Така както днес ние знаем за предците си само от съчиненията на древните рапсоди, така някой ден нашите потомци ще искат да знаят за предците си от нашите поеми. Къде са днес нашите аеди? Няма ги. Аз ще посветя живота си на това! Искам да стана писател! Писателите са най-великите хора на света! Те са творци, но не творят само отделни светове в книгите си, а сътворяват цели Вселени. Затова да бъдеш писател е равно на това да бъдеш като Бог!
Почувствах се странно, защото присъствах на тази пламенна реч, произнесена от Приск. Макар и изречена тихо, тя ме трогна и развълнува. Всеки човек в своя път има своите борби и стремежи. Явно Приск, новият библиотекар, вече бе започнал да осъзнава своята мисия. Сетих се за думите на Бероес за писателите и изпитах желание да поговоря с двамата. С Приск - за неговата идея за писането, а с Бероес за това, което беше казал, че всеки човек трябва да бъде писател, за да може да затвори всичките си същности. В този момент мислех за това, че колкото и да не бях искал, аз бях тумир. Аз бях убил тумир и бях наследил неговите думи и идеи.
Приск гореше, докато говореше. Виждах колко страст влагаше в думите си. В един момент изпитах желание да споделя с него всичко, което знаех за тумир. Но за да го сторя, трябваше да му разкажа за българите, а нямаше как да му обясня откъде знам толкова много за българите и тумир. Понеже виждах преклонението, което Приск изпитваше към Омир, изпитах желание да му разкажа това, което знаех за обобщения образ на слепия аед, но и това сигурно щеше да го втрещи, затова реших да си замълча.
Разказът на аеда продължи дълго. Хората обаче не трепнаха, докато слушаха. Те съпреживяваха епоса и бяха забравили за времето. Когато аедът спря, всички хора се размърдаха, все едно току-що се разсънват. Бавно те излизаха от унеса, в който бяха изпаднали. След дългото слушане императорът направи знак и веселата музика зазвуча. Хората веднага се втурнаха във вихрения танц. Те бяха отпочинали и сега се нахвърлиха някак отчаяно да се веселят, предчувствайки, че тази нощ, която им беше предложила толкова много преживявания, скоро ще свърши. Всички се опитваха да черпят с пълни шепи от преживяването, което техният върховен владетел бе осигурил за тях.