Нептун - богът на моретата, по заповед на Зевс изпратил морска буря и корабът на мирмидонците, които Ахил бил отпратил няколко дни преди последната атака над Троя, се бил върнал обратно.
Всичко останало било обвито в тази мъгла, ахейците се биели за превземането на Троя. Всички потънали в белите млечни валма и никой, освен Одисей, не видял как Ахил се качил на кораба на мирмидонците и отплувал на север, към бреговете на Боспорското царство. Той минал от тук, където днес е изграден Константинопол. Останал тук няколко дни. С това посочил мястото, където един ден този меч трябва да се върне. Мнозина от нас, оцелелите аеди, смятаме, че с това Ахил предопределил велико бъдеще на Бизантион, който по-късно станал Константинопол. Той обаче бил воден от Зевс и скоро почувствал, че могъщата десница на Бог го води на север. С кораба си и верните мирмидонци навлязъл в Евксински понт и заплувал на север. Преодолял много тежки бури, на няколко пъти едва оцелял, той се движел по пътя, описан от някои като път на Язон. Но докато с Язон били Херакъл, Одисей, Орфей и други герои, с Ахил били неговите верни мирмидонци. Скоро те достигнали бреговете на северната степ до морето Меотида (Азовско море) и река Танаис (Дон). Такава била волята на боговете. Други казват, че достигнали до високи брегове и тук, в един нос вдаден в морето (нос Калиакра), открил пещера. В тази пещера положил той меча на Арес, този, който можел да убива богове и било предречено, че ще донесе смъртта на самия Зевс.
Някои от аедите смятат, че Ахил бил сам в това си пътешествие, според други най-добрият от мореплавателите и пътешествениците - Одисей, бил с него и точно той го отвел до края на пътешествието му.
Едно е сигурно, че Ахил не отишъл в подземното царство и не достигнал до Тартар, не прекосил реката на забравата Лета, а останал в този свят и създал свое собствено царство. Той и неговите мирмидонци основали град Мирмикия, по името на своите хора.
Одисей се скитал двадесет години из далечни морета и чак когато се прибрал, разказал на своя син за Ахил. Дотогава всички смятали Ахил за мъртъв, за пребиваващ в подземното царство на Хадес.
Само Одисей знаел истината. Зевс бил защитил себе си, като помогнал на Ахил да скрие меча. На Ахил му било трудно да се отдели от меча, защото бил привлечен от неговата сила. Там, на новото място, отвсякъде ги заобикаляли врагове и само мечът можел да ги предпази. Ахил не искал да се раздели с меча, но след дълги вечери на размисъл и прощаване с великолепното оръжие, най-накрая открил една дълбока пещера. Тя била на седем ката и когато се спуснал до нейното дъно, той като че попаднал в ада и не било лесно да се скрие мечът така, че никой бог или човек да не може да го открие. В този момент Ахил разбрал, че ако един ден мечът бъде изваден на бял свят, Зевс ще умре. Засега обаче това било невъзможно и Ахил изпълнил мисията си. От благодарност Зевс възнаградил саможертвата на Ахил и като извинение за мъката, която трябвало да преживее най-великият сред воините, решил да го остави да умре от старост далеч от Троя и Гърция, там в северните брегове на Евксински понт (Черно море).
Местните хора и наследниците на Ахил започнали да го славословят като полубог и го почитали като човек, на когото Зевс бил длъжник и Арес му бил дал най-скъпия меч в света.