- Добре - започна англичанката. Наля кафе в две чаши. Чисто. - Съжалявам, че не ти казах по-рано. Трябваше. Но нека погледнем нещата безпристрастно...
Тонино мълчеше. Явно безпристрастността не беше на почит в Сицилия.
- Нашите дядовци са се скарали. Към 1940 година.
- 1945 - поправи я той. - На пети септември.
- Така. - Назоваването на точна дата не бе добър знак. Този път Тес го хвана за ръцете и запита: - Но какво общо има всичко това с нас? Било е - опита се да сметне, но в сегашното си състояние се затрудни - преди повече от половин век. Спомни си, дядо ми и твоят дядо някога са били най-добри приятели.
С цената на много усилия да се концентрира и с трепереща ръка Тонино посегна и взе чашката с кафе, която Тес му беше сипала.
- Ти, Тес - изрече той, - си много повече англичанка, отколкото сицилианка. Иначе щеше да разбереш.
- Навярно ти би могъл да ми обясниш - предложи тя.
- Искаш да ти разкажа историята ли? - попита мъжът, след като погълна на един дъх горещата черна течност. - Значи наистина не я знаеш?
Вероятно бе по-добре да не споменава нищо за кражбата и предателството.
- Наистина не я знам - потвърди, защото искаше да чуе неговата версия. - Разкажи ми.
ГЛАВА 44
Тонино си пое дълбоко въздух.
- И така... - започна.
Винаги, помисли си Тес. Винаги ѝ разказваше приказки.
- Имало едно съкровище, il tesoro, което принадлежало на англичанина Едуард Уестърман, нали така?
- Така - кимна тя. Дотук беше ясно. - Но какво е било то?
- Ах - въздъхна мъжът. - Явно никой не знае. Известно е само, че било много ценно.
Поредната мистерия. Голяма изненада, няма що.
Тонино се наклони и обхвана стаята с поглед, в който според Тес по-скоро се четеше любопитство, отколкото негодувание.
- Вашият благодетел - продължи - бил принуден да се завърне в Англия по време на войната.
Тес кимна, макар че споменаването на войната ѝ напомни за майка ѝ и за английския пилот, чийто живот бе спасила. Затвори очи и се опита да си представи тази къща, вила „Сирена“, заключена и пуста през онези размирни години. Каква загуба!
Тонино прекъсна мислите й:
- Твоят дядо се погрижил във вила „Сирена“ да не остане никаква ценност - в случай че я плячкосат.
- Кой би я плячкосал?
След като изпи кафето си, Тонино изглеждаше много по-трезвен. Тя - също. Но сицилианецът като че ли не бе променил мнението си.
Той сви рамене:
- Германците, предполагам. Или мафията. Във война или в мир, в Сицилия винаги е имало безскрупулни хора.
„Не само в Сицилия“ - помисли си Тес.
- Затова помолил моя дядо Алберто Амато, най-верния му приятел - тук англичанката долови нотка на гордост в гласа на събеседника си, - да му помогне да скрие най-ценното имущество на Едуард Уестърман. II tesoro.
- Защо?
Дали е било толкова голямо, че не е можел да го носи сам? Умът ѝ не го побираше.
Тонино сведе глава.
- Не знам.
- И откъде всъщност се е взело?
- И това не знам - разпери ръце мъжът. - Може работниците на Едуард Уестърман да са го открили, докато са копаели основите за вилата. Кой знае?
„Може би Джовани“ - помисли си Тес. Той като че ли знаеше всичко. Но дали щеше да ѝ каже? Едва ли. Дори майка ѝ можеше да знае, макар че бе малко вероятно да е била посветена в бащините си тайни. Сантина? Възможно. Но il tesoro звучеше като нещо с историческа ценност. Римски артефакт, например.
- Което навярно значи, че не му е принадлежало законно - добави Тонино.
- Вярно.
Имаше смисъл в думите му. Ако англичанинът бе открил древногръцка или римска находка, нямаше значение дали е била заровена в неговия парцел. Ако предметът е притежавал историческа стойност, е трябвало да бъде предаден на властите, предположи Тес.
- Не е необичайно да се натъкнеш на такива неща по тези земи - обясни Тонино. - Затова е прието, когато се извършват строителни дейности, някой мафиот да ги наблюдава отдалече... - Тук той приближи свити длани до очите си, за да имитира гледане през бинокъл.
- Наистина ли? - примигна Тес.
- О, да - потвърди събеседникът ѝ. - Често ставало дума за огромна сума пари.
- И все пак никой не знае какво е било това съкровище - промърмори младата жена, - нито къде се намира.
Тонино я изгледа. Дали в очите му имаше съжаление?
- Понякога - промълви мрачно - е по-добре да не знаеш.
Честна дума... този мъж и мамчето щяха да си паснат от раз!
- Предполага се, че il tesoro е останало в скривалището си и след войната - продължи сицилианецът. - Проблемите започнали, когато дядо ми бил изпратен да го донесе. Войната свършила. Скоро синьор Уестърман щял да се завърне в Сицилия.