- И какво станало? - попита Тес, въпреки че и сама се досещаше. Кражба и предателство, така бе казал Джовани.
- Дядо ми не можал да го намери - отвърна Тонино. За пръв път ѝ се видя притеснен, сякаш тази част на историята го караше да се чувства неудобно. - Имало проблем.
- Проблем ли? Искаш да кажеш, че не било там, където го оставил?
Тонино сви рамене.
- Нещо такова.
Тес го гледаше втренчено.
- Значи друг е стигнал до него пръв?
- Не. Искам да кажа... да. Или по-скоро не - запелтечи мъжът.
Ясно като мъгла.
- Не знам - призна накрая. - Защото нямам представа къде е било скривалището. Казвал ми е само, че съкровището било толкова добре скрито, колкото основите на самия остров Сицилия. Но по-важното е какво се случило после.
- Какво?
- Хората започнали да говорят на дядо ти. Особено фамилията Шиара. Енцо успял да се сближи с него. Несъмнено и той знаел за il tezoro. Шиара мразели семейството ми. Били подозрителни. В Сицилия...
- Да - прекъсна го Тес, - тук всички са мнителни.
- Говорели, че дядо ми бил... как се казва... продажник.
- Продажник? Тоест, че е продал il tesoro?
Защо да го прави? Всеки би разбрал за постъпката му. Но все пак, ако il tesoro е струвало много пари, кой знае? През 40-те години една голяма сума е можела да промени живота на всеки сицилианец. И ако Едуард Уестърман не е бил законен собственик на това съкровище, не е имал правото да търси виновника за изчезването му... Особено покрай войната, грабежите и така нататък... Сигурно е било лесно il tezoro да се изгуби някак. Изкушението е било голямо.
Но Тес осъзнаваше, че Тонино не би приел добре тази теория, защото бе твърдо убеден в невинността на дядо си.
- Да - въздъхна сицилианецът. - Или е издал информацията за местонахождението му срещу пари. Не знам.
Изглеждаше съкрушен. Тес усети, че гневът ѝ към него се е изпарил. Искаше да оправи нещата, но нямаше представа как.
- А дядо ми е повярвал на Енцо и останалите, така ли? - запита. - Решил е, че твоят дядо е виновен?
Тонино кимна.
- Енцо Шиара бил лош човек. Не му стигало, че причинил смъртта на чичо ми Луиджи, но на всичкото отгоре обвинил дядо ми в предателство и кражба.
Мъжът изправи гръб. „Предателство и кражба - помисли си Тес. - О, боже!“
- Как е причинил смъртта на Луиджи? - попита.
- Чрез мъчения.
Когато я погледна, в тъмните му очи нямаше никаква емоция. Потърка белега на лицето си и сякаш от докосването опънатата кожа се зачерви и изпъкна още повече.
- Фамилията Шиара рекетирали хората, искали им пари в замяна на охрана - обясни Тонино. - Много пари. Когато чичо ми отворил нов ресторант и бар, се насочили към него.
Продължи да я гледа втренчено. Тес се задушаваше от напрежението, което тегнеше в стаята.
- Рекет?
- Когато веднъж нямал възможност... или желание да си плати, Енцо го посетил. Такава била схемата. Може би е стигнал по-далеч, отколкото е възнамерявал, не знам. Навярно е искал само да сплаши чичо ми. Но след като Енцо си тръгнал... - Гласът на Тонино заглъхна.
- Луиджи е починал - прошепна Тес.
Събеседникът ѝ кимна.
- Казват, че било инфаркт. Но, Тес, много неща могат да причинят инфаркт, нали знаеш...
Знаеше. И едва сега разбираше колко опасни могат да бъдат тези мъже. Майка ѝ не се бе шегувала, когато бе казала, че Сицилия е мрачно място. Красиво, да. Но с много, много мрачна сянка.
Тонино се изправи.
- Фамилията Шиара трябва да отговаря за много дела - изрече тихо.
- Винаги ли са се мразили? Амато и Шиара? - попита Тес. Не искаше гостът ѝ да си тръгва просто така, не и сега.
- Някога били съседи - заяви той и замълча за миг. - Преди много поколения. Споделяли земята и реколтата си. Били приятели, помагали си.
Тонино се поколеба, но продължи:
- Ала семейство Шиара се свързали чрез брак с друг местен земевладелец. По-богат и по-могъщ. Станали алчни, искали още и още. - Сви рамене. - Случват се такива неща в Сицилия.
- Затова възникнал спор за земята, която дотогава споделяли с Амато? - Тес искаше да разбере всички факти, за да ѝ се изясни цялостната картина.
- Si - отвърна Тонино и я погледна тъжно. - Но Шиара победили в спора и взели всичко. И земята, и поминъка на моите роднини. По това време вече били оплетени в пипалата и имали влиятелни приятели. La Piovra, Тес. Разбираш ли?
Разбираше. Изправи се и го приближи. Сложи ръка върху неговата, но той не отвърна на жеста ѝ.
- Какво станало с дядо ти? - попита англичанката.
- Когато бил обвинен в предателство и кражба, когато изгубил доверието на най-близкия си приятел... - Тонино замълча. - Това го съсипало. Алберто Амато вече никога не бил същият.