Сицилианецът отстъпи крачка назад със студен поглед.
- Ето какво не мога да простя на семейството ти, Тес - изрече с някаква особена нотка на фаталност. - Липсата на доверие. Опетняването на семейната ни чест.
- Разбирам.
Това нямаше нищо общо с нея, но тя знаеше, че Тонино му придава голямо значение. Струваше ѝ се, че е редно да се извини. От името на дядо си, когото никога не бе срещала - дядото, който се бе доверил на приказките на всички други и бе оттеглил доверието си от най-близкия си приятел.
- И така... - Тонино направи жест с ръка, който означаваше „Сега разбираш. Сега знаеш цялата история“.
Тес си пое дълбоко въздух и отново се приближи до него.
- Но смяташ ли, че е правилно да таиш негодувание към семейството ми толкова дълго? Особено към човек като мен, който дори не е бил тук по онова време?
- Не можеш да го проумееш - отвърна той, - но нашите родове са били ето така. - Тонино захвана кутретата си едно за друго. Тес си спомни този жест, Джовани също го бе използвал. - Затова е непростимо - довърши и се извърна.
„Освен ако онова, което са си мислели хората, е било вярно - каза си Тес. - Дядото на Тонино може наистина да се е поддал на изкушението...“ Може би нейният дядо и всички останали са били прави. Но не беше добра идея да споделя тези мисли сега.
Защото този мъж се отдалечаваше към изхода. Отиваше си от живота ѝ.
Тонино се спря на вратата и изрече:
- Познавах дядо. Беше добър човек.
Тес се почувства, сякаш се смалява. Нямаше какво повече да каже.
- Сега разбираш ли защо е невъзможно да има любов между нас? - попита я той. Отвори вратата. Не очакваше отговор.
„Любов - помисли си Тес. - Любов? Само пет букви, а толкова огромна дума.“
Нима някой бе споменавал нещо за любов...?
ГЛАВА 45
Групата пристигна в 7,30 вечерта и започна да се подготвя. По програма трябваше да свирят от 8,15 до 9,30 и после, след като си вземат кратка почивка, да продължат до 11. Брайън бе разлепил плакати и в бара вече се бяха събрали дузина клиенти. Докато музикантите настройваха инструментите си и проверяваха озвучаването, Господин Мрачен и Самовглъбен хвърли поглед към Джини, на който тя отвърна с усмивка. Въпреки усилията на Топката, която правеше всичко възможно да ѝ скапе настроението, тийнейджърката очакваше с нетърпение тази вечер. И как иначе.
- Изглежда обещаващо - потри ръце Брайън. - Хайде, да се започва вече!
Името на групата беше Magic Fingers74. „О, да, да се започва“ - помисли си Джини.
До 8,15 публиката в заведението се беше удвоила, а в девет вече гъмжеше от хора. Гаджето на Брайън, Шантал, също работеше на бара. Смехът ѝ бе пронизителен, а русата ѝ прическа - тупирана в ретро стил. Освен това беше адски бъбрива, но изглеждаше мила и явно си разбираше от работата.
- Мацка, работя в барове от петнайсет години - казала бе на Джини. - Ако има нещо, което не знам, няма и да го науча.
Джини бе заета и макар че от време на време я разсейваха плахите погледи на басиста, нямаше никакво време да мисли за онова, което я притесняваше. Топката бе сграбчила възможността и я беше тормозила в продължение на цяла седмица, но сега момичето бе решило да си зарови главата в пясъка. Жалко, че не можеше да зарови и Топката...
Magic Fingers тъкмо приключваха песен на име Blue75, „написана от Алби“, както каза русокосият вокалист. На Джини ѝ отне няколко секунди да осъзнае, че Алби е басистът - Господин Мрачен и Самовглъбен. Алби... Хубава песен. Емоционална. Искаше ѝ се да я чуе пак, този път без съпровод от поръчките на бара, дрънченето на монети и виковете на Брайън в лявото ѝ ухо „Говори по-силно, маце!“.
Музикантите плавно преминаха към Yellow на Coldplay76. Джини потрепери, въпреки че в кръчмата ставаше все по-горещо. „Мамка му - помисли си. - Би било твърде кофти късмет.“
В 9,30 - по време на почивката, момчетата от Magic Fingers си поръчаха бири. За сметка на заведението, както пожела Брайън. Дотук вечерта вървеше много успешно и собственикът проявяваше необичайна щедрост. Наистина групата бе преобразила „Бикът и мечката“. Кръчмата кипеше от живот. А Джини вече бе хванала цаката на коктейлите, касата и наливната бира и всъщност много се забавляваше. Както бе казала на Брайън по време на интервюто за работа, учеше се бързо и се оказа доста добра в неангажиращите разговори. В същото време успяваше да държи клиентите на разстояние и да не ги оставя да остроумничат.