- Хей, сладурано, какво ще кажеш за музиката ни? - Русокосият вокалист явно я сваляше. - Казвам се Мат. Здрасти.
Имаше секси усмивка. Джини предположи, че сваля почти всички момичета и има успех в 99 процента от случаите. Но тя щеше да бъде от останалия един процент. Не беше неин тип.
- Звучите доста добре - отговори му, но специалната ѝ усмивка беше за Господин Мрачен и Самовглъбен. - Хареса ми твоето парче - обърна се към басиста. - Тъжна песен. Страхотен текст.
- Мълчаливите типове винаги забърсват най-готините мацки - промърмори Мат. Но не му се наложи да чака дълго. След минути го обкръжи тълпа от момичета, които се редяха на опашка, за да си поговорят с него, и се надпреварваха да пърхат с гримирани клепки и да демонстрират дълбоки деколтета.
- Мерси - отвърна Мрачен и Самовглъбен. - Всъщност как се казваш?
- Джини.
Докоснаха ръце върху бара.
- Три големи бири, маце! - изкрещя някой.
- Два пъти мохито с натрошен лед...
„Леле, това е твърде луксозно за „Бикът и мечката“ - помисли си Джини, когато забеляза стреснатото изражение на Брайън, който се боричкаше с бутилка ром.
- Водка със сок от червена боровинка и един голям битър77...
„За бога!“
- Извинявай - обърна се Джини към басиста. - Трябва да...
- Може после. - Гласът му се загуби във врявата, но тя прочете думите по устните му и кимна.
Момичето се извърна и точно в този момент пред нея изникна Бека.
- Хей! - извика приятелката ѝ широко ухилена. - Какво правиш тук, Джинс?
Джини изпита абсурдно голямо удоволствие от неочакваната среща и отвърна:
- Това ми е новата работа. Къде е Хари?
Бека посочи. Гаджето ѝ беше с един от приятелите си. Двамата се наливаха с бира, все едно е вода, и разплискваха течността по дрехите си и по пода.
- Някакъв маратон по надпиване - обясни с досада Бека. - Жалка работа.
- Почини си за десет минути, маце! - извика Брайън, който направо ѝ дишаше във врата. - Върви да поприказваш с дружката си.
Групата се върна на сцената, а тълпата в кръчмата се беше поразредила. Джини се измъкна иззад бара и прегърна Бека.
Искаше ѝ се да каже „Липсваше ми“, но се сдържа. Все пак именно приятелката ѝ изчезна, когато започна да излиза с Хари. И пак тя не отговаряше на есемесите и поканите ѝ да се видят.
- Липсваше ми! - надвика шумотевицата Бека. - Съжалявам, че бях толкова заета с моите си неща. Хвърли поглед към Хари, сякаш се питаше защо въобще се е случило така.
„Заета? По-скоро влюбена до уши“ - помисли си Джини, но на глас каза:
- Няма проблем.
- Как е при теб?
- Окей. За момента съм при баба. Мама е в Сицилия. - Направи физиономия. Почти не усещаше липсата на майка си, която ѝ се обаждаше или пращаше съобщения всяка вечер. Май сега си общуваха по-често, отколкото преди заминаването ѝ.
- А как е Бен? - извика Бека в ухото ѝ.
„Боже, ама че е ШУМНА тая група...“
- Скъсахме - изкрещя Джини в отговор. - Нямаме бъдеще заедно.
Бека кимна в знак на съгласие. Винаги я разбираше. Но какво бъдеще бе очаквала с Бен, запита се Джини? Дори настоящето с него не ѝ хареса особено. Навярно просто бе чакала знак, че не си губи времето. В крайна сметка обаче осъзна, че макар Бен да ѝ беше първият, това нямаше чак толкова голямо значение. Осъзна, че фризьорът ѝ има готина външност, но не е особено интересен.
Сподели на Бека размислите си.
Тя на свой ред се засмя и кимна:
- Приятелките сме къде-къде по-забавни! - Сръга Джини в ребрата и момичето усети рязка и кратка болка. Може би се дръпна, защото Бека се бе приближила твърде много.
- Какво ти е?
- Нищо. Малко ме боли коремът.
- Какво има? Кажи ми честно.
Двете винаги си говореха така. Внезапно на Джини ѝ се прииска да довери истината на някого.
- Закъснява ми с няколко седмици - призна. - Това е.
Това е. Сякаш ако се окажеше бременна, нямаше да настъпи краят на света. Топката леко отпусна постоянния си натиск. Но Джини наистина я болеше коремът - сякаш имаше запек, или нещо подобно. Такова ли беше усещането, когато си бременна?
- Какво?
Джини повтори думите, но този път ги изкрещя в ухото на Бека. „Защо пък да не разкажа на всички в кръчмата“ - помисли си.
- По дяволите! - възкликна приятелката ѝ. - Трябва да си дръпна. Да излезем навън.
„Пет минути“ - размаха Брайън ръка към Джини. Тя кимна.
- Направи ли си тест? - попита Бека още щом излязоха пред заведението. Винаги разсъждаваше практично. Навън бе тъмно и хладно, за разлика от жегата в кръчмата, а ушите на Джини още пищяха. Тя обви с ръце тялото си.
- Не. - Не беше посмяла. Минало ѝ бе през ум какво би казала майка ѝ. По дяволите, сигурно щеше да откачи. - Имам странно усещане - призна. - Нещо не ми е добре. Имам чувството, че може и да съм... - Бръкна в джоба на дънките си и измъкна цигара, макар че въобще не ѝ беше до пушене.