Джини много искаше да разпита за вилата. Искаше да попита майка си как е и дори за малко да каже, че ѝ липсва. Но не изрече нито едно от тези неща. А когато затвори, ѝ идеше да се разплаче. Защото всичко се скапваше. Е, поне едно нещо.
Прибра се пеша до къщата на баба и дядо. Синьо-бялата кутийка беше скътана на дъното на чантата ѝ. В този момент заваля. Ама че лято се очертаваше. Едва ли в Сицилия бе толкова дъждовно...
Баба месеше тесто в кухнята. Мекият и сладък маслен аромат изпълваше цялата къща с атмосфера на щастие. Еха! Джини се отби и си взе бадемова бисквитка, преди да се качи в стаята си. Нали бременните хапват повече? Ами да, трябва да ядат като за двама... По дяволите!
Имаше половин час, преди да тръгне за „Бикът и мечката“. Достатъчно време.
Седна в стаята си, извади инструкциите от кутийката, прочете листовката веднъж, без да възприеме и дума, и още два пъти, за да се увери, че е разбрала точно какво трябва да направи. Занесе теста в банята, за да пишка върху него.
Сега ѝ оставаше само да чака.
Това беше най-трудната част. Изми си ръцете и се зае да изучава отражението си в огледалото. Като никога нямаше пъпки. Чудесно! Но всъщност чистата кожа не беше ли също признак за бременност?
Някой позвъни на вратата. Джини чу как баба ѝ отива да отвори. Долетяха гласове - този на Флавия беше изпълнен с изненада, а другият бе мек, ленив и някак провлечен. Нещо не беше наред. Погледна часовника си, но се удържа и не провери електронния дисплей на теста. „Моля те, не бъди чертичка79...“
Пробва да натисне с пръст гърдите си. Не ги усещаше особено чувствителни или подути. Това трябваше да е добър знак, нали?
- Май е най-добре да влезеш - заяви баба ѝ на долния етаж. - Тя е горе.
Опа. Топката се раздвижи. Кой ли можеше да е? Бека? Бен?
- Джини, мила! - извика Флавия.
- Да, бабо? - провикна се момичето в отговор, докато гледаше синия дисплей и се опитваше да спечели време.
- Би ли слязла?
Супер. Идеално, няма що. Точно навреме.
- Момент - обади се Джини. - Може ли да ме изчакаш само малко, че трябва...
Какво? Да разбере дали е бременна?
Отново погледна часовника си. Още една минута. Точеше се бавно, сякаш бе цяла вечност. Направи физиономия на отражението си в огледалото. Пробва да докосне носа си с върха на езика. Как го правеха някои хора? И защо въобще го правеха?
Накрая си пое дълбоко въздух и погледна теста...
- Джини?
„По дяволите!“
- Идвам!
Спусна се тичешком по стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж, и се спря пред вратата на хола. Там седеше мъж на около четирийсет. Беше се разположил на любимия фотьойл на баба - онзи с дамаска на рози и дантелени покривчици на страничните облегалки. Изглеждаше нелепо на фона на мебелировката. Косата му бе изсветляла от слънцето, рошава и прошарена на места. На едното му ухо висеше малка сребърна обеца с форма на халка. Облечен бе с изтъркани дънки и тениска със снимка на коза. Изглеждаше ѝ някак познат.
- Добър ден - поздрави мъжът. - Ти ли си Джини?
- Да - отвърна момичето и погледна към баба си.
- Скъпа - изрече Флавия с необичайно сериозен тон, - навярно ще се изненадаш. И аз бях шокирана. Всъщност...
Мъжът се изправи и пристъпи напред:
- Всъщност аз съм баща ти - обяви. - Радвам се най-сетне да се запознаем.
ГЛАВА 47
Колкото и да бе мислила Джини за баща си в миналото - с любов или с омраза, с копнеж или с негодувание, с отчаяние или с тъга, - никога не ѝ бе хрумвало, че той ще цъфне в Прайдхевън. Когато си представяше първата им среща - о, да, правила го бе много пъти! - винаги тя отиваше при него, в Австралия, хващаше го неподготвен и го караше да съжалява дълбоко и неизмеримо за всичко, което някога бе захвърлил. С риск да бъде мелодраматична... детството ѝ, живота ѝ, обичта ѝ. А сега беше като ударена с мокър парцал. Успя да каже само „Дявол да го вземе!“.
Баба ѝ изцъка с език и хвърли обвинителен поглед към посетителя:
- Шокирана е. Като се появяваш ей така, като гръм от синьо небе80...
- Съжалявам - обърна се мъжът към Джини. - Имах друг адрес. Този на Тес. Така де, на майка ти.
- Откъде? - попита Флавия.
- Тя ми го изпрати преди много време чрез сестра ми в Нюкасъл - усмихна се гостът. - Та, отидох аз до къщата. Говорих със съседката.
- Лайза? - обади се Джини.
- Лайза - потвърди баща ѝ.
-И тя ти е дала този адрес? - Баба звучеше изненадана. Джини също не можеше да повярва. Лайза обикновено беше много предпазлива.
- Да - сви рамене мъжът. - Макар че може да съм я подвел леко.
Флавия опря ръце на хълбоците си в заплашителна поза.