- Какво точно си ѝ казал?
- Че съм стар приятел.
Гостът потърси погледа на Джини и макар тийнейджърката още да не бе на себе си, не можа да се сдържи и му се усмихна.
- Можеше първо да се обадиш - заяви момичето.
Мъжът разпери ръце. Бяха загрубели и почернели от слънцето, сякаш ги е използвал за тежка работа на открито.
- Ако бях звъннал, сигурно щеше да ме пратиш... знаеш къде.
Джини кимна:
- Може би.
Но по-скоро не. Любопитството щеше да надделее. Не можеше да устои на желанието да разбере повече за него. Приличаха си външно - и той като нея бе висок и слаб, скулите му бяха изпъкнали, имаше широка уста и руса коса. Странно чувство беше това - пред нея стоеше мъжът, който бе...
- Може ли да те поканя на обяд? - Баща ѝ също я оглеждаше с любопитство. Навярно и той като нея попиваше всяка подробност от външността ѝ. - Просто искам да си поприказваме. После пак можеш да ме пратиш където пожелаеш.
Джини се замисли. Харесваше ѝ как говори. Допадаше ѝ, че не я притиска. Хвърли поглед към баба си, която не показваше никаква емоция. Момичето предположи, че ако каже на баща си да се омита, той ще свие рамене и ще си замине. Но тя не искаше да го отпраща, още не. Искаше да чуе какво има да ѝ каже.
- Трябва да тръгвам за работа - изрече накрая.
- Да те закарам ли?
Джини се поколеба. Ако кажеше „да“, щяха да са твърде близо един до друг в колата, а още не бе сигурна, че е готова за това. Усети как баба ѝ се приближава до нея. Разбра, че тя е готова да я подкрепи, каквото и решение да вземе. Тогава мъжът се ухили:
- Взех си една красавица по пътя насам. Искаш ли да я видиш?
- Какво имаш предвид? - попита Джини и го последва до прозореца.
Той повдигна леко дантеленото перде. В това време баба ѝ седеше със скръстени ръце и подозрително изражение. Пред къщата бе паркирана яркооранжева каравана „Фолксваген“ - класически модел.
- Еха! - Джини не можа да се сдържи. Прав беше. Истинска красавица. - Да тръгваме.
Погледна баба си още веднъж:
- Може ли, бабо?
Старицата кимна:
- Върви, скъпа. Щом така искаш.
Баща ѝ караше спокойно и самоуверено. Джини виждаше защо майка ѝ се е влюбила в него на младини.
- Да те взема ли след работа? - попита мъжът, когато стигнаха до „Бикът и мечката“. Спечелил си бе още червени точки, защото остави без коментар факта, че дъщеря му работи в кръчма. Освен това не спомена нищо за университет, нито попита за майка ѝ в Сицилия. - Можем да идем на кафе или нещо такова, става ли?
- Окей - отвърна тийнейджърката, след като отвори вратата и скочи от автомобила. - Супер, свършвам в три. Благодаря, че ме докара.
Изпрати есемес на Бека от тоалетната на заведението:
Негативен тест, слава на Буда! Баща ми се появи днес. Яко сдух, а?
ГЛАВА 48
Тес тъкмо се приготвяше за гмуркане, когато мобилният ѝ телефон иззвъня. Най-добрият лек за махмурлук беше плуването. Гмуркането - може би не толкова, но тя и без това вече бе решила да разгледа по-отблизо скалните острови и подводната флора и фауна на запад от залива на Четария.
Беше майка ѝ.
- Здрасти, мамче - поздрави.
- Тес... - Флавия звучеше необичайно колебливо.
- Наред ли е всичко?
Тес бе разговаряла с Джини снощи, но сега почувства, че я обзема типичната родителска паника.
- Да, да - побърза да я успокои Флавия. - Но се случи нещо, скъпа. Или по-скоро... някой.
Младата жена се намръщи.
- Говориш несвързано. Нещо с Джини ли е станало? Тя добре ли е?
Чу как майка ѝ си поема дълбоко въздух на няколко пъти, преди да отговори:
- Не знам как точно да ти го съобщя, скъпа. Става въпрос за Дейвид.
- За Дейвид ли?
- Да. Появи се на прага ми днес на обяд. Дошъл е да се види с Джини.
Дейвид. Джини. Минали бяха осемнайсет години, а сякаш бе вчера...
Когато Тес си представяше този момент по време на бременността си, във въображението ѝ винаги Дейвид ѝ подаваше тяхното дете.
Но не се случи така. Беше майка ѝ. Тя връчи бебето на Тес и ѝ съобщи:
- Момиче е, мила моя. Момиченце.
Тес погледна мъничкото сбръчкано личице, усети мекия допир на бебешка косица, вгледа се в блуждаещите очи на дъщеря си, увита в бяла памучна пелена.
- Красива е - каза майка ѝ.
Тес притисна детето до гърдите си и когато то намери зърното и засука с малката си устичка, сякаш докосна нещо дълбоко вътре в нея. Беше си го представяла, но не бе и мечтала как ще се почувства в този момент. Искаше да държи дъщеря си в прегръдките си завинаги. Искаше да я брани с цената на живота си. Разбра, че ще я обича до края на дните си, каквото и да се случи.