- Да - съгласи се и погледна своята собствена майка. В очите на възрастната жена напираха сълзи. И тя бе преживяла този миг. Разбира се, че го бе преживяла.
Младата родилка протегна ръка и стисна дланта ѝ. С преплетени пръсти и погледи майка и дъщеря бяха едно и всяка напълно приемаше другата. „Ето това е“ - помисли си тогава Тес и отрони тихо:
- Благодаря ти, мамче!
След като затвори на майка си, Тес се опита да се свърже с Джини. Знаеше, че по това време трябва да е на работа, но беше длъжна поне да опита. Накрая реши все пак да отиде да се гмурка. Трябваше ѝ време да помисли. Защо, за бога, Дейвид се появяваше след всичките тези години? Какво искаше от нея? И по-важното - какво искаше от Джини?
Според картата на околността, която имаше, природният резерват започваше точно тук - западно от плажа. Тес бе навлизала навътре в резервата и преди - когато с Тонино бяха излезли в открито море с лодката. Но онзи съвършен следобед, който после се обърка ужасно, нямаше да я спре и тя смяташе пак да тръгне в същата посока. Това беше нейният живот и тя се разпореждаше с него както намери за добре. Нямаше да позволи на разни Робиновци, Дейвидовци и Тониновци да го прецакат. По каквито и да било причини. Щеше да иде да се гмурка, а после щеше да се опита пак да се чуе с Джини. А след това...? Ще видим.
Докато си събираше нещата, се замисли как би реагирал Тонино, ако я види отново да влиза сама във водата с екипировка. Дали да не се откаже от гмуркането и вместо това да покара по крайбрежния път или да си вземе лодка под наем? После си каза „Майната му!“. Това си беше негов проблем. Искаше да се гмурне точно тук, на плажа. И без това така беше по-безопасно и по-лесно, отколкото да излезе в открито море с лодка, без придружител. Тонино можеше да дудне колкото си иска - нейното здраве и безопасност не му влизаха в работата.
Денят отново бе слънчев и Тес се размина с неколцина туристи, когато по-рано излизаше от il baglio на път за залива. Едно семейство бе наобиколило майстора на мозайки, който се бе надвесил над кръгла масичка пред работилницата си и с помощта на гъбичка запълваше процепите между плочките на мозайката с цимент. Туристите се любуваха на произведенията му, сред които бяха няколко свещника от камък и морско стъкло и други две маси с инкрустирани плотове, които Тонино бе изнесъл отвън.
Хората му задаваха въпроси за една от масичките и той бе изцяло погълнат от разговора с тях. Така поне на Тес не ѝ се наложи да го заговаря. „Любов“ - помисли си. Наистина ли бе изрекъл тази дума?
Мина покрай него демонстративно, облечена в неопреновия си костюм, с плавници в ръка, метнала на гръб водолазната си бутилка. Той я изгледа строго и продължително, а после се обърна пак към германските туристи.
Какво друго можеше да очаква от него? Разказал ѝ бе какво се е случило с приятеля му, с жената, която е обичал, и с родителите му. Снощи ѝ бе разкрил и историята на дядовците им. Доста товар за един човек.
А сега пък се бе появил и Дейвид...
Морето сякаш бе по-топло от вчера. Тес нагази във водата, нагласи маската на лицето си, нахлузи плавниците и направи задължителните проверки на екипировката си. Край скалните острови се мяркаха няколко души, излезли да поплуват. Дали Тонино бе предупредил и тях за медузите?
Плъзна се по водата и се насочи към скалите. Когато започна да става все по-дълбоко, си позволи да потъне плавно под повърхността. Отпусна се, за да пести силите и кислорода си. Край подводните камъни гъмжеше от малки златисти и червени рибки, които се хранеха. Останалите туристи се бяха върнали на брега и Тес се наслаждаваше на усещането, че е сама в океана и компания ѝ правят единствено рибите.
Остави мислите си да блуждаят, докато изучаваше процепите в скалите и повдигаше камъни, под които откриваше морски таралежи, морски звезди и дори ярко оцветени червени барбуни. Под водата беше толкова спокойно и тихо.
И така... Дейвид по някаква причина бе цъфнал в Прайдхевън. Беше се докопал до адреса на майка ѝ, като разтягал някакви локуми на Лайза, а Джини се съгласила да се види с него.
Е, не можеше да вини дъщеря си. Все пак това беше баща ѝ, независимо дали бе прекарал живота си край нея, или не. Джини вече не беше дете - макар че още не беше и възрастен човек. Но можеше да взема решения сама. И все пак...
На места водата блестеше в сияйно тюркоазено, а морската растителност и сюнгерите преливаха във всякакви нюанси на оранжевото и лилавото. Тес прокара пръсти през дългите ленти от водорасли. Тревите на Нептун. Тук, в дълбините, бе вълшебно. Подводна приказка. Всичко изглеждаше толкова просто. Проблеми като Тонино, отколешни семейни вражди и всякакви други драми с роднини не съществуваха. И това бе част от чара на морските води.