Тес се оттласна внимателно с крака и се гмурна в широк процеп между скалните острови. От другата страна всичко бе различно - водата бе още по-прозрачна и тюркоазена, сюнгерите - още по-пъстри и ярки, а рибките - по-разноцветни и разнообразни.
Продължи да изследва този магичен подводен свят и позволи на морските течения да отмият всичките ѝ тревоги. „Не прави глупости - казала бе майка ѝ по телефона, - няма за какво да се притесняваш.“
Тес провери манометъра на бутилката и пое обратно към брега, като си даде достатъчно време за бавна и естествена декомпресия. Но когато наближи плитчините и изплува на повърхността, вече знаеше, че трябва да се върне в Англия. Инстинктите ѝ подсказваха да се погрижи за детето си - все пак това бе смисълът на майчинството. Ако трябваше, бе готова да пази Джини дори от собствения ѝ баща.
ГЛАВА 49
Флавия разказа на Лени за Дейвид, когато съпругът ѝ се прибра. Отишъл бе да помогне на една от жените в квартала, като ѝ свърши малко градинска работа. Съседката Една бе в чудесна форма за възрастта си и Флавия предполагаше, че на жената просто ѝ е приятно да се позавърти мъж в къщата ѝ. Но пък нямаше нищо против половинката ѝ да не си е у дома за час-два от време на време.
- Не е трябвало да го пускаш вътре - изръмжа Лени. - Аз не бих го поканил в дома ни.
- Каквото и да е направил, все пак ѝ е баща.
Седна на един от столовете на верандата и се загледа в Лени. Мъжът ѝ все още бе изпълнен с енергия. В този момент прекопаваше една цветна леха. Все копаеше този човек. Флавия така и не разбра страстта на англичаните към техните градини. Ако отглеждаха плодове и зеленчуци - добре. Всичко щеше да отива в тенджерата. Но те полагаха прекалено много усилия за садене на цветя през пролетта и лятото. И все пак трябваше да им се признае, че тези усилия даваха резултат. Градината цъфтеше в разкош от богородички, кученца, лилави каскадни лобелии...
- Никакъв баща не ѝ е - изпуфтя Лени, намести лопатата и я вкопа във влажната кафява почва.
- Биологичен.
Флавия разбираше какво буди възмущението на съпруга ѝ. Дейвид бе изоставил Тес, докато тя бе бременна с Джини, и Лени никога не му прости, че дъщеря им трябваше да се грижи за малко бебе като самотна майка.
- Биологичен, бошлаф! - продължи да негодува той. Опря ботуша си на лопатата, натисна силно ръба и тя се вряза в пръстта като нож в меко масло. Обърна буцата почва и я натроши с резки движения. Зае се да обработва цялата леха, след което щеше да мине още веднъж с вила, за да раздроби по-твърдите чимове. Сякаш градинската работа въобще не му тежеше.
Флавия се изморяваше само докато го гледа.
- Знам - въздъхна тя, - знам как се чувстваш. Но Джини е на осемнайсет и си има собствено мнение. Хрумвало ли ти е, че може да има нужда от него?
- За какво, дявол го взел? - тросна се Лени.
Разбира се, той се бе опитал да бъде и баща, и дядо за момиченцето на Тес, но никой не може да огрее навсякъде.
- Признание? - предположи Флавия. - Идентичност? Да се почувства приета?
Лени изсумтя:
- Какви ги бръщолевиш?
Е, що се отнася до Тес и Дейвид, не можеше да промени мнението на съпруга си. Но Флавия често се бе питала как ли се отразява на Джини да расте без баща, който да ѝ обръща внимание.
- Така или иначе, Джини трябва да си реши - заяви непреклонно възрастната жена. - Не ние. Не искаше да отнема ничие право на избор. Нали именно папа бе постъпил така със самата нея?
Лени срещна твърдия ѝ поглед.
- По-добре съобщи на Теси.
- О, вече го направих.
- И тя какво каза?
- Нищо особено. Засега.
Флавия познаваше дъщеря си. Сигурно не беше на себе си. И бог знае какво друго се случваше с нея там. Сякаш заедно с гласа ѝ цяла Четария се бе пренесла по телефонната линия - тъгата и красотата, миналото.
- Ще се връща ли у дома? - Лени изглеждаше развълнуван от тази вероятност. Миличкият, беше искрена душа. И Флавия искаше да домъкне дъщеря си обратно в Англия. Но засега се спираше по две причини. Първата бе, че Тес явно още не се бе справила с дилемата си, каквато и да беше тя. А втората бе Джини.
- Не съм сигурна - отвърна. Може би нямаше да е зле да се даде шанс на Дейвид. Той не беше лош човек, само безотговорен. А и сега бе доста по-възрастен. Флавия имаше чувството, че може и да се отрази добре на внучка ѝ да прекара известно време край него.
Отгърна последните страници на тетрадката си. Можеше да се каже, че сицилианските рецепти са неточни. В тях рядко се споменаваха конкретни грамажи и Флавия бе свикнала да мисли за количества като „няколко – alcuni”, „мъничко - un tocco di“ или „много – assai”. Беше въпрос на инстинкт. И в същото време - в типичния противоречив дух на Сицилия - тъкмо прецизността в употребата на босилек или зехтин, в съотношението между пастата и соса, можеше да превърне обикновеното ястие в изключително.