Вулкан... Тес се облегна на стола. С Робин можеше да отидат до Етна. И до Палермо. Стари храмове, катедрали, пусти заливи със ситен пясък... За миг се почувства гузна. Редно ли бе просто така да отлети нанякъде за една седмица и да остави дъщеря си сама тук? Нужно ли беше...?
Бащата на Джини - висок, свободомислещ, дрънкащ на китара сърфист с очи, сини като басейна, където работеше като спасител - остана до Тес само през първите шест месеца от бременността ѝ. Замина за Австралия с оправданието, че нямало да преживее още една английска зима. Помоли я да тръгне с него, но за нея бебето беше най-важно. До раждането оставаха само дванайсет седмици. Между посрещането на детето си и бягството от английската зима Дейвид избра второто. Подредбата на приоритетите му не вещаеше нищо добро за бъдещето им.
А сега дъщеря ѝ растеше страшно бързо. Имаше толкова трудни решения за вземане, толкова грешки можеше да допусне. Освен това ѝ се струваше, че с времето Джини се отдалечава от нея. Гледаше как децата на Лайза все се въртят около майка си. „Не се отдалечавай толкова...“
- Фреди, заета съм - каза Лайза на най-голямото си дете. - Иди да си напишеш домашното или гледай някое дивиди, след вечеря ще ти помогна.
- Все така казваш - измърмори Фреди, но се усмихна на Тес, взе си портокал от купата с плодове и весело излезе.
- Гледай да е нещо подходящо за малките - добави Лайза и подкани двете момиченца да последват брат си. - Искам да говоря с Тес.
Тес се ухили. Беше в толкова приповдигнато настроение, че щеше да се пръсне. Станала бе собственичка на имот. В Сицилия. И щеше да ходи там... с Робин.
Лайза постави чаша пред нея.
- Благодаря.
Кафето се беше трансформирало в червено вино, но Тес нямаше нищо против.
Лайза напълни чашата си догоре и със същата щедрост сипа вино в тенджерата с чили.
- Наздраве! - Вдигна бутилката. - И поздравления!
- Благодаря - отвърна Тес. Макар че каква заслуга имаше? Явно просто бе част от правилното семейство.
- Разкажи ми всичко - настоя Лайза.
Тес това и чакаше. Проверила бе района Четария в интернет и бе стигнала до извода, че е идеален за гмуркане. Беше близо до природен парк, обявен за резерват. Имаше много плажове със скали и бял пясък, а морето бе бистро и светлосиньо. В резултат на вулканичните изригвания в миналото се бяха образували множество пещери със сталактити и сладководни извори, а морската флора и фауна процъфтяваше. Тес не можеше да повярва на късмета си. Винаги бе обичала морето. Когато беше на седем години, ѝ купиха първите очила за плуване. Прекара часове наред с глава под водата, докато се опитваше да различи контурите на морското дъно. Под вода цветовете изглеждаха по-ярки и живи, всевъзможни водорасли танцуваха в ритъма на течението, дребни риби се стрелкаха пред погледа ѝ като сребърни нишки. Беше хипнотизирана от този друг свят. Светъл, непостоянен и мистериозен.
Като по-голяма ходи на екскурзии в чужбина и плува с шнорхел. Искаше да стигне все по-дълбоко и да види все повече. Миналата година попадна на обява за курс по гмуркане в открити води към Професионалната асоциация на водолазните инструктори. Беше ден преди първата им годишнина с Робин. Щяха да отбележат повода с романтична вечеря в ресторант на безопасните двайсет и пет километра извън града. („Знам, че е трудно, миличка, но наистина ли искаме да тормозим Хелън излишно?“) И той я разочарова - отмени вечерята само с един час предупреждение.
- Ще ти се реванширам, Тес - обеща ѝ. Но в онзи момент тя реши да направи нещо за себе си. Беше си записала телефона за контакти от обявата за водолазния курс. Човек никога не знае...
Курсът се оказа точно това, от което се нуждаеше. Започна с информация за екипировката - неопренов костюм, маска, кислородни бутилки и баластен колан. После учиха за процедурите - как да изплуваш, как да общуваш със знаци под водата и как да приложиш наученото в реална ситуация. Тес се запали. Изкара още курсове и получи сертификат за напреднал гмуркач.
- Но за какво ти е, миличка? - попита я веднъж Робин, сякаш всичко в живота трябваше да е с практична цел.
- За удоволствие - отвърна тя. - Ще ходя на екскурзии и ще се гмуркам. Ще си живея живота.
Той замълча - какво можеше да каже, след като не ѝ даваше достатъчно. Тес трябваше да търси другаде и защо не? Защо да разчиташ на някакъв мъж да те направи щастлива и да придаде смисъл на живота ти? Научила бе този урок, когато Дейвид замина за Австралия. Повече никой нямаше да я нарани така.
Но това не беше екскурзия за гмуркане. Сега Тес щеше да види родното място на майка си, може би дори щеше да разбере защо го е напуснала. Сицилия. Тайното място. Щеше да види къщата, която по някакво чудо ѝ бе паднала от небето в идеалния момент. Как ли изглеждаше Голямата вила? И какво ли щеше да я прави?