Старицата внимателно записа следващата рецепта. Melanzane alla parmigiana - любимата на внучка ѝ, а и на нея самата, когато бе малка. И така...
* * *
Флавия си спомняше много добре пътуването до Ексетър. Настани се удобно на стола си и се загледа в градината. Погледът ѝ се зарея и тя позволи на спомените да нахлуят, ярки до най-малката подробност. Прелисти до началото на тетрадката си и намери докъде бе стигнала. Взе писалката...
Флавия бе скована от притеснение и докато седеше в устремения към Ексетър влак и стискаше в шепа листчето с адреса на Питър (макар че го помнеше и в сърцето си), се замисли за изминалата седмица, изпълнена със събития.
В сравнение със Сицилия, тук задълженията ѝ бяха леки и въобще не я затрудняваха. Както и преди всичко бе поредица от ритуали. Първо трябваше да запали огън в камините, за да се стопли къщата. Получила бе точни указания. Трябваше да подготви всеки огън, като нареди подпалките върху решетката на пластове - най-напред нацепени дърва, сетне смачкана хартия, напоена с парафин, и накрая въглища. Не беше трудно. Огънят се разпалваше веднага. А миризмата на пушека от въглищата бе неизменно наоколо - изпълваше ноздрите ѝ от ранна утрин до късна вечер, когато ставаше време за лягане. Не беше суха, сладка и ароматна като миризмата на горяща маслинова дървесина, а парлива и тежка като сяра, и сякаш проникваше през порите на кожата. Имаше и чистене, но главното ѝ задължение бе да приготвя храна. Това беше любимата работа на Флавия, въпреки че имаше какво да се желае по отношение на продуктите. Свикнала бе да се справя с оскъдицата, но най-трудно ѝ беше да си набави пресни съставки.
Полагаше ѝ се и свободно време, което прекарваше в разговори със синьорина Уестърман („Моля те, наричай ме Беа!“). Разпитваше я за Англия, а понякога се разхождаше из Лондон, за да свикне с обстановката или „да се приспособи към страната“, както се изрази Беа.
Всичко беше ново. Флавия гледаше през мътния прозорец на влака, докато пред очите ѝ се редяха къщички с дворове и цветни градини или зеленчукови лехи, пътища и реки, дървета и зелени поля. Девойката стигна до извода, че местните много обичат всичко да им е стройно подредено. Англичаните ѝ се струваха толкова различни. Трудно ѝ бе да свикне не само с езика и парите им. Обичаите също ѝ бяха непонятни - какво и на кого бе редно да казва, как да се държи...
Отпусна тежко гръб на облегалката и въздухът се изпълни с облак прах. Свикваше и с новопридобитата си свобода. Да, тук можеше да отиде навсякъде без ограничения. Но Беа я бе предупредила - „Не бива да ходиш на някои места, не са за млади момичета, а и с някои хора не бива да разговаряш (повечето хора, според Беа). Дори и в Англия има правила, които е добре да се съблюдават“. Всъщност... Флавия още не се бе отдалечавала много от Уест Дълич. Но вече бе виждала вехтошаря и бе чувала странните му викове, запознала се бе с момчето на касапина, което караше велосипед с по-малко предно колело, за да има място за таблата с месо, и бе свикнала сутрин да я буди тропотът на конски копита и дрънченето на стъкло, докато млекарят разнасяше доставки в квартала. Всичко това ѝ се струваше забележително.
Олюляваше се в ритъма на влака. Потрепери. Прозорецът бе затворен, но отнякъде ставаше течение. Локомотивът съскаше и тракаше, а миризмата на пушек, въглища и машинно масло тежеше във въздуха. Въпреки това за Флавия този влак бе като райска каляска, защото щеше да я отведе там, където копнееше да бъде.
Най-лошото нещо в Англия бе времето. Винаги бе студено и младата жена често се сгушваше в палтото си нощем, за да се стопли. Слънцето не се бе показвало цяла седмица и според Беа това бе съвсем обичайно за ноември. Богородица да ни е на помощ... Но... Питър бе все по-близо. Питър, Питър, Питър - влакът сякаш повтаряше името му като ехо.
- Какво смяташ да правиш, скъпа? - попитала бе Беа. Англичанката настояваше да позвънят на семейството му, ако открият телефонния им номер. Но Флавия нямаше такова намерение.
- Ще го срещна лице в лице - отвърна девойката. - Това е единственият начин. Отивам в къща.
- В къщата - поправи я Беа разсеяно. - Просто ей така? Без предупреждение? Наистина ли смяташ...?