Баща ѝ я закара до къщата на баба и дядо и я остави пред входа.
- Как мина? - попита баба ѝ веднага щом Джини прекрачи прага. Изражението ѝ бе все така подозрително. В него имаше и още нещо, което момичето не успя да разгадае.
- Хареса ми - отвърна. Чу изненадата в собствения си глас. - Даже много ми хареса.
Точно тогава телефонът ѝ изпиука. Тийнейджърката го измъкна от джоба си. Погледна екрана. МАМА. „Ох, супер...“
ГЛАВА 51
Това беше най-сърдечният и откровен разговор, който бе водила с дъщеря си от много време насам, размишляваше Тес няколко дни по-късно на път към хотел „Фаралионе“. Отиваше да се види с Мили на кафе. Беше доста егоистично от нейна страна, но донякъде ѝ се искаше Джини да прати баща си по дяволите. „Къде беше досега?“ - нещо от този род.
Но Джини бе постъпила доста по-зряло и внимателно от очакванията ѝ.
- За мен е добре, мамо - заяви.
- Защо? - Нима Тес бе толкова лоша майка? Нима не е била достатъчна за дъщеря си през всичките тези години?
- Защото може да ми отговори на някои въпроси - отвърна Джини. - Такива, които винаги съм искала да му задам.
Слънцето вече бе високо в небето над Сицилия, във въздуха тегнеше жега и мараня. Тес вървеше по тесните и прашни калдъръмени улички и се питаше как така не ѝ бе хрумнало, че Джини може да има въпроси към Дейвид. Не бе предполагала, че има неща, които тя самата не е способна да ѝ обясни. Навярно защото не ги разбираше.
- Прибирам се вкъщи - изрече Тес. - Трябва да се видя с Дейвид. Не е нужно да се справяш с тази ситуация сама.
- Ама, мамо - възрази Джини, - аз искам да се оправям сама. Искам да прекарам малко време с него. Не разбираш ли?
Тес се опита да разбере. Но единственото, което виждаше и тази ситуация, бе, че дъщеря ѝ не я иска край себе си. Предпочита да е с баща си. Сякаш целият живот, който бяха прекарали заедно, бе зачеркнат, сякаш нямаше никакво значение.
-Не че не те обичам, мамо - допълни Джини, сякаш много точно бе доловила мислите на Тес. - Не че не ми липсваш. Именно защото те обичам и ми липсваш, искам да съм с него сега.
Тес осъзна, че отдавна не е чувала подобни думи от дъщеря си. Доплака ѝ се.
- Хубаво, миличка - отвърна накрая. - Но ако имаш нужда от мен, просто ми звънни.
- Добре.
- Джини?
- Да?
- И аз те обичам.
Понякога да обичаш детето си означаваше да го пуснеш на свобода, разсъждаваше Тес, когато прекрачи в хладното фоайе на хотела и стъпи върху теракотените плочки. Не беше лесно, но трябваше да се опита.
Мили често бе заета в хотела, а Пиеро явно носеше много дини под една мишница, защото редовно отсъстваше по работа. По тези причини Тес се виждаше с новите си познати доста по-рядко, отколкото ѝ се искаше. Все пак ѝ беше приятно, че има жена приятелка, с която може да разговаря свободно на английски, а Пиеро ѝ беше много полезен със съвети относно вила „Сирена“. Тес бе стигнала до извода, че не е лесно да си сама жена в запусната вила в Сицилия.
- Наред ли е всичко? - поинтересува се Мили, докато наливаше кафе в три чаши. - Изглеждаш ми малко разсеяна.
Седяха на частната тераса на хотелиерите, обградени от ярки цветя в саксии: пълзящ жасмин, виолетови и оранжеви бугенвилии. Над тях бе опъната ленена тента, която пазеше сянка. Днес Мили бе облечена в яркожълта лятна рокля. Аленото червило и лак за нокти и черната коса допълваха вида ѝ, който напомняше за екзотично цвете, помисли си Тес. Мили изглеждаше красива, но и толкова крехка - сякаш ако я докоснеш, може да се счупи.
- Имам малко проблеми с близките - призна Тес. Изкушаваше се да разкаже цялата история, но бе прекалено дълга.
- Тийнейджъри - усмихна се Мили. - Мога да си представя.
- Успях да поговоря и с Тонино - вметна гостенката, - за неговата абсурдна семейна вражда.
- Вражда ли? - Хотелиерката повдигна идеално оформените си вежди. - Звучи интересно. Разказвай!
Тес се поколеба, но едва ли щеше да издаде добре пазена тайна. Явно почти всички в селото бяха запознати с историята, затова я преразказа накратко. Дори Пиеро прояви интерес и остана с тях, за да я изслуша.
- Боже! - възкликна ококорена Мили. - Какво представлява il tesoro според теб?
- Не знам - призна Тес, но вече ѝ се искаше то да не съществува.
- И къде е изчезнало според теб?
- Нямам представа. - Взе си още едно бадемово biscotto от чинията, която Мили ѝ поднесе. Бяха много вкусни, особено ако ги натопиш в кафето си. Можеше да мине на диета по-нататък, като се прибере в Англия... - Джовани май предполага, че е скрито някъде във вилата. Още като пристигнах, ме подложи на кръстосан разпит.