- Наистина ли? - проточи Мили. - Чудя се дали той знае какво е.
Тес може би си въобразяваше, но ѝ се стори, че Пиеро хвърли доста остър поглед към съпругата си. Трудно ѝ беше да проумее връзката им. Италианецът като че ли обожаваше жена си, но Мили... понякога се държеше доста пренебрежително към него.
Хотелиерката продължи с въпросите по темата:
- Няма ли да е вълнуващо, ако го открием? Имам предвид, ако разберем какво е и къде е. Майка ти дали не ти е подсказала нещо? Въобще разпитвала ли си я за това?
- Не, не съм. - Насили се да се засмее.
Мили се наклони заговорнически към нея и Тес долови сладникавия мускусен аромат на парфюма ѝ.
- А навярно трябва - подхвърли хотелиерката. - Ако разбереш повече за загадката, това може да преобърне взаимоотношенията ти с Тонино. Кой знае?
- Мама не обича да говори за миналото - заяви гостенката. А и как нещо подобно би могло да промени поведението на Тонино, нали настояваше, че не може да загърби миналото? Пък и тя си имаше гордост. Ако този мъж не я искаше заради някакъв глупав семеен скандал, Тес нямаше да тича подир него.
- За сицилианците - намеси се Пиеро - миналото винаги се преплита с настоящето.
Мили направи отегчена физиономия.
Другата англичанка я разбираше. Местните мъже обожаваха да разказват за особеностите на народа си.
- Като Тонино с неговите народни приказки и легенди - вметна Тес.
Минало и настояще. Понякога бяха така преплетени, че бе невъзможно човек да ги отдели.
- Май много го харесваш - отбеляза Мили. Погледът ѝ бе пронизващ.
- Май да - призна Тес, но в главата ѝ още звучаха думите на Джовани „Този мъж е излъгал толкова много жени“. Последното, от което имаше нужда в момента, бе да се забърква с някакъв сваляч.
Пиеро се усмихна.
- Подхождате си. Ще бъде чудесно. Двамата с Мили вече няма да сме единствената английско-сицилианска двойка в Четария.
Мили се намръщи.
- Тес е наполовина сицилианка - припомни тя. - Така че не е същото.
Хотелиерката приближи чашката с кафе до устните си и Тес с изненада забеляза, че ръката ѝ трепери. Тъкмо се канеше да каже нещо, когато Мили я замая с ослепителна усмивка и тя изпусна момента.
- Да, разбира се - съгласи се Пиеро и се плесна по челото. - Съвсем бях забравил.
Тес не бе усетила сицилианското си наследство като дете. Майка ѝ наистина бе малко по-различна, но като изключим сицилианската кухня, всичко останало във възпитанието ѝ беше съвсем английско. Откакто дойде на този остров обаче, чувстваше, че Сицилия е в кръвта ѝ и сякаш винаги е била там.
- Както и да е, няма вероятност да се съберем - обърна се Тес към Пиеро и побутна настрани чашката си. - Аз съм врагът, а Тонино явно отдава по-голямо значение на миналото.
- Значи е идиот - отбеляза Пиеро галантно. - Скъпа Тес, знаеш ли, че този хотел някога е бил собственост на един от предците на Тонино Амато?
- Така ли? - Тес се озърна. Кокетната сграда с бледоморава мазилка и пъстра градина изглеждаше твърде луксозна. Не можеше да си го представи.
- Тогава е бил бар и ресторант - добави италианецът.
- А, Луиджи Амато? - досети се Тес, но реши да премълчи подробностите, които знаеше за него.
- Да, управлявал е заведението заедно със сестра си - обясни Мили. - Бил е обратен, но го е пазел в тайна. Предполагам, че по онова време не се е гледало с добро око на хора като него.
- Наистина ли? - Още един факт, който Тонино бе пропуснал да ѝ каже, помисли си Тес. Не че имаше голямо значение. Но все пак.
- А какво става с вила „Сирена“? - Хотелиерката предложи още кафе, но гостенката отказа. Пиеше толкова много, че непрекъснато бе превъзбудена от кофеина.
Разказа плановете си на двойката. Искаше да преустрои спалните помещения в четири стаи - всяка с баня и тоалетна, и да задели стая за човека, който ще се грижи за вилата. Кухнята трябваше да претърпи основен ремонт, а и всички помещения се нуждаеха от пребоядисване. Малко градинарска работа в двора също нямаше да е излишна. Това беше абсолютният минимум, за да може Тес да отвори вилата като малък семеен хотел и да назначи жена, която да го управлява.
- Защо не го управляваш сама? - предложи Пиеро, докато си наливаше още кафе.
- Дъщеря ми е само на осемнайсет.
Мили сви рамене:
- Значи почти е излетяла от гнездото. Докато се усетиш, вече ще е заминала да следва в университета или ще е омъжена. Л ти какво ще правиш?
За Тес бе очевидно, че Мили и Пиеро никога не са имали деца. Въпреки това призна: