- Сигурно ще съм вързана в Англия.
Пиеро погледна ръчния си часовник и се изправи.
- Вярвам, че някой ден ще се върнеш. Всички отговори са тук, в Сицилия.
- Може би не съвсем всички - намеси се Мили. - Това е голяма крачка. Днес Тес е тук на почивка, а утре да се премести завинаги на острова с целия си багаж? Може още да не е готова за това. Може и никога да не бъде. Все пак семейството ѝ е в Англия, нали?
Пиеро се ухили:
- Ще им е приятно да идват на гости.
Тес не беше толкова сигурна.
- Майка ми е нямала търпение да се махне от Четария - поясни. Ако успееха да докарат мамчето тук, особено предвид възрастта ѝ, щеше да е истинско чудо. Прекрасно чудо, осъзна англичанката.
- Ах! - въздъхна Пиеро и се отдалечи от масата. - Си nesci arriniesci.
- Моля?
- Сицилианска поговорка - обясни мъжът. - Трябва да напуснеш Сицилия, за да постигнеш успех.
- Освен ако си в туристическия бизнес - вметна Мили и размаха пръст.
Тес се усмихна. Двамата, изглежда, се справяха добре. Но Мили имаше право. Крачката беше голяма и не можеше да се предприеме просто ей така. Не, нямаше да остави Джини сама.
- Що се отнася до Тонино Амато - продължи хотелиерката, - той не е единствената риба в морето. А наоколо и море, и риби да искаш.
„Проблемът - помисли си Тес - е, че искам точно тази риба.“
Малко след това си тръгна, защото знаеше, че Мили и Пиеро имат работа. Тормозеше я нещо, което бе казала другата англичанка, но не можеше да го определи точно.
Дали да попита майка си за il tezoro? Не искаше да се забърква повече в тази история, но нещо ѝ подсказваше, че трябва да задълбае. Дошла бе на острова с мисия - Едуард Уестърман се бе погрижил за това. Може би част от нея бе разплитането на тази мистерия.
Спомни си за разказа на Сантина - как майка ѝ открила пилота и никога не го забравила. Тес се намръщи. Беше ѝ трудно да приеме, че баща ѝ не е бил единственият мъж в живота на мама. Но какво означаваше това? Че пилотът вече е бил с друга жена, когато Флавия го е намерила? Че е закъсняла...?
ГЛАВА 52
„Хубава двойка. Имат си и сладко малко детенце...“
От един час тези думи ехтяха в главата на Флавия. И все пак отиде на Силвър стрийт, като че ли имаше нужда да се увери с очите си, а може би тайно се надяваше да не е истина.
Влезе в чайната на ъгъла, седна, загледа се и зачака. „Винаги чакам“ - помисли си. Винаги чакаше. На отсрещната стена висеше плакат в червено и златно. Реклама на пантомима по „Джак и бобеното стебло“. В Тестър „Роял“.
Младият мъж зад тезгяха я наблюдаваше.
- Добре ли си, скъпа? - попитал я бе вече няколко пъти. Очите му бяха сини и добри. Не като на Питър, но хубави... Флавия знаеше, че в Англия има много синеоки хора. И все пак Питър имаше необикновени очи.
- Да, благодаря - отвърна, докато стискаше в изстиналите си шепи бялата керамична чаша, пълна с горещо какао. Иззад бара долиташе дрънчене на съдове и съскащ шум от пара под налягане. „Хубава двойка. Имат си и сладко малко детенце...“
- Трябва да затварям скоро - обади се младежът. - Имаш ли къде да отидеш?
- Да отида ли? - повтори Флавия объркано.
Изглеждаше смутен. Стоеше и нервно оправяше маншета на ризата, която носеше под бялата барманска престилка. Премести стъклената солница и мелничката за пипер и забърса масата с парцал.
- За тази вечер - уточни. - Май си много далеч от дома.
Младата жена избухна в смях. „Истерия“ - помисли си. Значи най-сетне се беше пречупила. Но... Много далеч от дома? Да, ако Сицилия беше нейният дом. Ако въобще можеше някога да я нарече отново дом.
Барманът сбърчи вежди.
- Мога ли да ти помогна? Само че...
Тогава тя го зърна през замъгления прозорец на кафенето. Вървеше по улицата, приближаваше се. Изглеждаше остарял, някак по-тежък, раменете му бяха леко прегърбени. Но дори на мъждивата жълтеникава светлина на уличната лампа го разпозна. Знаеше, че е той.
- Питър - промълви Флавия. За секунди скочи от стола си и се стрелна през вратата.
Спря се на тротоара, на няколко метра от него.
- Питър... - Прошепна го толкова тихо, почти беззвучно.
Лицето му беше изпито. Тя помнеше леко смръщения поглед, изсечените скули, светлината в очите му. И онези устни...
Мъжът по-скоро усети, отколкото я чу да приближава. Огледа се, намръщи се, видя я - всичко това за един миг. Тя зърна объркването, недоверието, вълнението, които пробягаха по лицето му.
- Флавия? - Само Питър бе способен да изрече името ѝ по толкова романтичен начин. - Флавия?
Хвърли се в обятията му. Не можа да се сдържи. Минали бяха толкова много години, а сега той бе пред нея. И...